Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Докато свиреше „Не можеш да ме хванеш“, видя двама униформени полицаи в дъното. Те разговаряха със собственика, господин Флук. Това не му направи впечатление.

Когато слязоха от сцената в полунощ, господин Флук ги чакаше в гримьорната. Без предисловия, той се обърна към Дейв.

— На колко години си?

— Двадесет и една.

— Не ми пробутвай тия глупости.

— Влиза ли Ви в работата?

— В Германия имаме закони за вземането на непълнолетни на работа в баровете.

— На осемнадесет съм.

— Полицията твърди, че си на петнадесет.

— Те пък какво ли знаят.

— Говорили са с китариста, когото току-що уволнихте, Джеф.

— Копелето ни е изпяло — обади се Лени.

Господин Флук продължи:

— Аз управлявам нощен клуб. Тук идват проститутки, дилъри на наркотици, всякакви престъпници. Трябва непрекъснато да доказвам на полицията, че правя всичко по силите си да спазвам закона. Казват ми, че трябва да ви пратя у дома — всички. Значи, довиждане.

— Кога трябва да си тръгнем? — попита Лени.

— Напускате клуба веднага. Напускате Германия утре.

— Това е нечувано! — възкликна Лени.

— Когато човек е собственик на клуб, прави каквото полицията му нареди — господин Флук посочи Вали. — Не се налага той да напуска страната, понеже е германец.

— Мама му стара. Загубих двама китаристи за един ден — установи Лени.

— Не си — отвърна Вали. — Идвам с вас.

Джаспър Мъри се влюби в САЩ. Имаха радио по цяла нощ, имаха три телевизионни канала и отделен сутрешен вестник във всеки град. Хората бяха щедри, домовете им бяха просторни, а обноските им бяха спокойни и неофициални. У дома, в Англия, хората се държаха все едно непрестанно пият чай във викториански салон, дори когато сключваха сделки или даваха интервюта по телевизията, или спортуваха. Бащата на Джаспър, офицер от армията, не можеше да разбере това, но майка му, германска еврейка, можеше. Тук, в Щатите, хората бяха прями. В ресторантите келнерите бяха ефективни, без да се кланят и да се подмазват. Никой не раболепничеше.

Джаспър планираше да напише за Сейнт Джулиънс Нюз поредица статии за пътуването си, ала имаше и по-голяма амбиция. Преди да тръгне от Лондон, разговаря с Бари Пю и попита дали Дейли Еко ще се интересува от написаното от него. „Аха, естествено, ако ти попадне нещо, разбираш ли, специално“, отвърна Пю без желание. Миналата седмица в Детройт Джаспър взе интервю от Смоуки Робинсън, водещия вокал на Миракълс, и го прати с бърза поща до Еко. Смяташе, че вече трябва да е пристигнало. Дал беше телефонния номер на семейство Дюър, но Пю не се беше обадил. Джаспър обаче не губеше надежда и щеше да позвъни на Пю днес.

Отседнал беше в апартамента на семейство Дюър във Вашингтон. Жилището беше голямо, в хубава сграда на няколко преки от Белия дом.

— Дядо ми Камерън Дюър го купил преди Първата световна война — обясни му Уди Дюър, докато закусваха. — И той, и баща ми бяха сенатори.

Цветнокожата прислужница на име мис Бетси наля портокалов сок на Джаспър и го попита иска ли яйца.

— Не, благодаря, само кафе — отвърна той. — Ще се видя с един семеен приятел за закуска след един час.

Джаспър се запозна с Дюърови в къщата на улица „Грейт Питър“ през годината, която семейството прекара в Лондон. Не беше близък с тях, освен за кратко с Бийп. Въпреки това те го приеха в дома си с щедро гостоприемство година по-късно. Също като семейство Уилямс, и те бяха небрежно щедри, особено с младите. Лойд и Дейзи винаги се радваха да подслонят някой юноша за нощ или за седмица, или — в случая на Джаспър — за няколко години. Дюърови явно бяха същите.

— Толкова мило от ваша страна да ми позволите да остана тук — обърна се Джаспър към Бела.

— О, моля те, добре дошъл си — отговори тя искрено.

— Предполагам, че ще снимаш днешния марш за гражданските права за списание Лайф? — попита той Уди.

— Точно така. Ще се смеся с тълпата, дискретно ще направя някои откровени снимки с малък тридесет и пет милиметров апарат. Някой друг ще направи основните официални снимки на знаменитостите на трибуната.

Облечен беше небрежно, в светли панталони и риза с къс ръкав, но и така щеше да е трудно толкова висок човек да остане незабелязан. Ала откровените фотографии на Уди за новините бяха прочути в цял свят.

— Като всеки човек, който се интересува от журналистика, познавам работата ти — каза Джаспър.

— Привлича ли те определена област? — попита Уди. — Престъпност, политика, война?