Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Откъде знаеш?

— Всеки автобус, влак и самолет за Вашингтон днес е пълен. Тази сутрин са пристигнали поне двадесет чартърни влака. На Юниън стейшън не можеш да чуеш собствените си мисли — толкова народ пее „Няма да помръднем“. През балтиморския тунел идват специални автобуси, по сто на час. Баща ми е запазил самолет от Лос Анджелис за всички кинозвезди. Марлон Брандо е тук, Джеймс Гарнър също. Си Би Ес предава всичко на живо.

— Колко души общо ще дойдат според теб?

— В момента предполагаме, че ще са двойно повече от предварителните преценки.

Джордж беше изумен.

— Двеста хиляди души?

— Така мислим сега. Може да са повече.

— Не знам това добре ли е, или зле.

Тя се намръщи раздразнено.

— Как така зле?

— Просто не сме планирали за толкова много хора. Не искам неприятности.

— Джордж, това е протестно движение. То е свързано с неприятностите.

— Исках да покажем, че сто хиляди негри могат да се съберат в един парк, без да започне бой, по дяволите.

— Бой вече има. Започнаха го белите. Джордж, те ти счупиха китката, защото опита да идеш на летището.

Джордж инстинктивно докосна лявата си ръка. Докторът каза, че е заздравяла, но все още го пронизваше болка от време на време.

— Гледа ли Срещнете се с пресата? — попита той. Доктор Кинг отговаряше на въпроси на група журналисти в предаването на ЕнБиСи.

— Разбира се.

— Всеки въпрос беше или за негърското насилие, или за комунистите в движението за граждански права. Не бива да допускаме това да са проблемите!

— Не можем да позволим стратегията ни да се диктува от Срещнете се с пресата. За какво според теб ще говорят тези бели журналисти? Не очаквай да питат Мартин за насилието на белите полицаи, за нечестните съдилища в Юга, за подкупните бели съдии и за Ку-клукс-клан!

— Нека ти го обясня иначе — спокойно отговори Джордж. — Да предположим, че днес мине мирно, но Конгресът отхвърли законопроекта за гражданските права, и после почнат метежите. Доктор Кинг ще може да каже: „Сто хиляди негри дойдоха тук мирно, пяха химни, дадоха ви възможност да постъпите правилно — но вие отклонихте възможността, която ви дадохме, и сега виждате последиците от упорството си. Ако сега има метежи, можете да вините единствено себе си“. Какво ще кажеш?

Верина се усмихна неохотно и кимна.

— Много си умен, Джордж. Знаеш ли?

Националната алея е парк с площ триста акра, дълъг и тесен, и се простира на около три километра, от Капитолия до мемориала на Линкълн. Участниците в марша се събираха в средата, при паметника на Вашингтон, обелиск, висок повече от сто и петдесет метра. Беше издигната сцена и когато Джордж дойде, чистият вълнуващ глас на Джоун Баес звънтеше в песента „О, свобода“.

Джаспър потърси Бийп Дюър, но множеството беше вече поне от петдесет хиляди души, та не беше изненадващо, че не можа да я види.

Това беше най-интересният ден в живота му, а още нямаше единадесет сутринта. Грег Пешков и Джордж Джейкс познаваха Вашингтон отвътре и небрежно му дадоха изключителна информация. Колко му се искаше Дейли Еко да прояви интерес. А зеленооката Верина Марканд вероятно беше най-красивата жена, която Джаспър бе виждал някога. Дали Джордж спеше с нея? Щастливец, ако беше така.

След Джоун Баес пяха Одета и Джош Уайт, но тълпата полудя с идването на Питър, Пол и Мери. Джаспър направо не вярваше, че вижда тези велики звезди на живо, без дори да е купил билет. Питър, Пол и Мери изпяха последния си хит, „Носи се по вятъра“, песен, написана от Боб Дилън. Явно беше за движението за граждански права и съдържаше стиха „Колко години могат хората да съществуват, преди да им се позволи да са свободни?“.

Възбудата нарасна още повече, когато излезе самият Дилън. Изпя нова песен за убийството на Медгар Евърс със заглавие „Просто пионка в тяхната игра“. Песента беше загадъчна за Джаспър, но слушателите не обръщаха внимание на многозначителния текст и се радваха, че най-новата музикална звезда на Америка явно е на тяхна страна.

Тълпата се умножаваше с всяка минута. Джаспър беше висок и можеше да вижда над главите на повечето хора, но погледът му вече не стигаше до края на множеството. На запад прочутото продълговато водно огледало водеше до приличния на гръцки храм мемориал на Ейбрахам Линкълн. Замисълът беше демонстрантите да стигнат там по-късно, но Джаспър забеляза, че мнозина вече се движат към западния край на парка, явно с намерението да се настанят на най-добрите места за речите.