Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Разбира се — рече Джаспър и излезе.

Джордж Джейкс влезе в кафето на хотел Уилард и се огледа за Верина, но тя още не беше дошла. Видя обаче баща си, който закусваше с някакъв хубав двадесетинагодишен младеж, чиито руси коси бяха с прическа като на музикантите от Бийтълс. Джордж се настани на тяхната маса и поздрави.

— Добро утро.

— Това е Джаспър Мъри — рече Грег. — Студент от Лондон, в Англия. Той е син на една стара приятелка. Джаспър, запознай се с Джордж Джейкс.

Двамата се здрависаха. Джаспър изглеждаше леко учуден, както често бяха хората при вида на Грег и Джордж. Но, подобно на почти всички, той беше твърде любезен да иска обяснение.

— Майката на Джаспър беше избягала от нацистка Германия — обясни Грег.

Джаспър додаде:

— Майка ми не е забравила колко добре са я посрещнали американците през онова лято.

— Предполагам тогава, че темата за расовата дискриминация ти е позната — каза му Джордж.

— Всъщност не. Майка ми не обича да говори много за старите времена — той се усмихна приятно. — В училище в Англия известно време ми викаха Джаспър Еврейчето, но прякорът не ми се лепна. Участваш ли в днешния марш, Джордж?

— В известен смисъл. Аз работя за Боби Кенеди. Нашата грижа е денят да мине гладко.

Джаспър се заинтригува.

— Как успявате да го постигнете?

— Алеята е пълна с временни чешми, станции за първа помощ, химически тоалетни и дори машина за кеширане на чекове. Една нюйоркска църква е приготвила осемдесет хиляди сандвича и организаторите ще ги раздават безплатно. Всички речи са ограничени до седем минути и събитието ще свърши навреме. Посетителите ще могат да напуснат града по светло. А градската управа е забранила днес да се продава алкохол.

— Ще свърши ли работа?

Джордж не знаеше.

— Откровено казано, всичко зависи от белите. За превръщането на една молитвена сбирка в метеж е нужно само неколцина полицаи да започнат да се надуват, да ползват палки, противопожарни маркучи или кучета.

— Вашингтон не е дълбокият Юг — възрази Грег.

— Не е и Север. Няма как да знаем какво ще стане.

Джаспър продължи да задава въпроси.

— А ако има метеж?

Грег му отговори.

— В покрайнините са разположени четири хиляди войници, а недалеч от тук, в Северна Каролина има петнадесет хиляди парашутисти. Вашингтонските болници са отменили всички планови операции, за да има място за ранените.

— Бога ми — възкликна Джаспър. — Сериозни сте.

Джордж се намръщи. Предпазните мерки не бяха известни на обществото. Грег като сенатор беше осведомен, но не трябваше да казва на Джаспър.

Верина се появи и дойде до тяхната маса. И тримата мъже се изправиха. Тя заговори на Грег:

— Добро утро, сенаторе. Радвам се да Ви видя отново.

Грег я представи на Джаспър, който направо се ококори. Верина имаше такова въздействие и върху белите, и върху черните мъже.

— Верина работи за Мартин Лутър Кинг — каза Грег.

Джаспър я озари със стоватова усмивка.

— Можете ли да ми уредите интервю с него?

— Защо? — сопна се Джордж.

— Аз съм студент журналист. Не споменах ли?

— Не — раздразнено отвърна Джордж.

— Съжалявам.

Верина не беше защитена срещу чара на Джаспър.

— Съжалявам — каза тя с горчива усмивка. — Не може и дума да става за интервю с преподобния Кинг днес.

Джордж се дразнеше. Грег трябваше да го предупреди, че Джаспър е журналист. Последния път, когато разговаря с репортер, изложи Боби Кенеди. Надяваше се днес да не е казал нищо недискретно.

Верина се обърна към Джордж и тонът й се смени.

— Току-що говорих с Чарлтън Хестън. Агенти на ФБР телефонират на знаменитостите, които ни подкрепят, и им казват да си останат в хотелските стаи, понеже щяло да има насилие — раздразнено съобщи тя.

Джордж издаде някакъв звук на отвращение.

— ФБР се притеснява не от възможно насилие, а от това, че маршът ще успее.

Верина не беше доволна.

— Не можете ли да прекратите опитите им да саботират цялото събитие?

— Ще говоря с Боби, но не мисля, че той ще иска да кръстосва шпаги с Дж. Едгар Хувър за такава дреболия — Джордж стана. — Двамата с Верина трябва да разговаряме. Моля да ни извините.

— Масата ми е ето там — каза Верина.

Двамата прекосиха кафето. Джордж забрави за мазния Джаспър Мъри. Когато седнаха, той попита Верина:

— Какво е положението?

Тя се приведе над масата и заговори тихо, но щеше да се пръсне от вълнение.

— Ще бъде по-голямо, отколкото мислехме — каза тя с блеснали очи. — Сто хиляди души е подценяване.