Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Дотук нямаше и намек за насилие, въпреки песимизма — или пък желанието — на медиите.

Фотографите и телевизионните камери сякаш бяха навсякъде. Често спираха върху Джаспър, може би заради прическата му на поп звезда.

Започна статията в ума си. Събитието е пикник в гора, реши той, излетниците обядват на огряна от слънцето поляна, а кръвожадни хищници дебнат в дълбоките сенки на леса около тях.

Тръгна на запад с множеството. Забеляза, че негрите са в най-хубавите си неделни дрехи — мъжете в костюми и със сламени шапки, Жените в ярки басмени рокли и с кърпи на главите, докато белите бяха във всекидневно облекло. Темата на марша се беше разширила и освен за сегрегацията, имаше плакати, които призоваваха за право на глас, работа и жилища. Имаше делегации от профсъюзите, църквите и синагогите.

Близо до мемориала на Линкълн Джаспър се натъкна на Бийп. Заедно с група момичета и тя се беше отправила в същата посока. Намериха място с ясен изглед към сцената на стъпалата на мемориала.

Момичетата си подаваха голяма бутилка топла Кока-Кола. Джаспър откри, че някои са приятелки на Бийп, а други просто са се закачили за тях. Интересуваха се от него като от екзотичен чужденец. До началото на речите той лежа под августовското слънце и бъбри лениво с момичетата. По това време множеството вече се простираше по-далеч, отколкото той можеше да види. Сигурен беше, че са дошли повече от очакваните сто хиляди души.

Катедрата беше пред огромната статуя на умисления президент Линкълн, седнал на грамаден мраморен трон, масивните му длани бяха на облегалките, гъстите му вежди бяха изопнати, изражението му беше строго.

Повечето оратори бяха чернокожи, но имаше и няколко бели, включително един равин. Марлон Брандо стоеше на трибуната и размахваше електрически прът за подкарване на добитък, какъвто полицията беше използвала срещу негрите в Гладсдън, Алабама. Джаспър хареса острия език на профсъюзния водач Уолтър Ройтер, който презрително обяви:

— Не можем да защитаваме свободата в Берлин, докато отказваме свобода в Бирмингам.

Но множеството се вълнуваше все повече и с викове призоваваше Мартин Лутър Кинг.

Той беше почти последен.

„Кинг е проповедник, при това добър“, начаса разбра Джаспър. Дикцията му беше ясна, баритоновият му глас беше жив. Имаше властта да развълнува множеството, полезно умение, на което Джаспър се възхити.

Кинг обаче сигурно никога не бе проповядвал пред такова множество. Малцина го бяха правили.

Предупреди, че демонстрацията, колкото и да е триумфална, не значи нищо, ако не доведе до истинска промяна.

— Онези, които се надяват, че негрите имат нужда само да изпуснат парата и вече ще са доволни, ще бъдат грубо събудени, ако нацията се върне към обичайните си дела. — Публиката приветстваше и викаше при всяко звънко изречение. — В Америка не ще има нито отдих, нито покой, докато на негрите не се дадат техните пълни граждански права — предупреди Кинг. — Вихрите на бунта ще продължават да тресат основите на нашата нация до изгрева на ясния ден на справедливостта.

Като приближи края на определените седем минути, Кинг заговори по-библейски.

— Не можем да сме доволни, докато на нашите деца е отнета личността, а достойнството им е ограбено от надписи „Само за бели“ — рече той. — Няма да сме доволни, докато правосъдието не потече като вода и правдата като силен поток.

На трибуната зад него се извиси гласът на госпел певицата Махалия Джаксън:

— Боже мой! Боже мой!

— Макар да срещаме трудностите на днешния и утрешния ден, аз имам една мечта — каза Кинг.

Джаспър усети, че той е захвърлил предварително подготвената реч, понеже вече не манипулираше чувствата на множеството. Вече извличаше думите от дълбокия студен кладенец на страданието и болката, изкопан от вековна жестокост. Джаспър осъзна, че негрите обличат мъките си в словата на старозаветните пророци, а понасят болката с утешението на Христовото евангелие на надеждата.

Гласът на Кинг трепереше от чувство, когато той продължи:

— Аз имам мечта един ден тази страна да се въздигне и да изживее истинския смисъл на вярата си: „Ние поддържаме като самоочевидно, че всички хора са създадени равни“.

— Имам мечта един ден по червените хълмове на Джорджия синовете на някогашните роби и синовете на някогашните робовладелци да седнат на трапезата на братството. Имам една мечта.

— Че един ден дори щатът Мисисипи — изнемогващ в жарката несправедливост, изнемогващ в жаркото потисничество — ще се преобрази в оазис на свободата и справедливостта. Имам една мечта.