Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Питах те за американска музика — додаде Дитер.

Нямаше смисъл.

— Тази песен беше номер едно в Америка! — възмути се той.

— Това заведение е наречено Ел Пасо на песента на Марти Робинс — най-великата песен на всички времена. Мислех, че можеш да свириш такива неща. „Тенеси Валс“ или „На Олд Смоуки“, песни на Джони Кеш, Ханк Уилямс, Джим Рийвс.

Джим Рийвс беше най-скучният музикант на света.

— Говорите за кънтри-енд-уестърн — каза Вали.

Дитер не намираше, че има нужда да го просвещават.

— Говоря за американска музика — рече той с увереността на невежеството.

Нямаше смисъл да се спори с такъв глупак. Дори и да беше разбрал какво се иска от него, Вали никога нямаше да го изсвири. Не влизаше в музикалния бизнес, за да свири „На Олд Смоуки“.

Върна се на сцената и прибра китарата в калъфа.

Ребека се учуди.

— Какво стана?

— Стопанинът не хареса моя репертоар.

— Но той не чу и една песен до края!

— Вярва, че знае много за музиката.

— Горкият Вали!

Вали можеше да се справи с дебелоглавото презрение на Дитер, но от съчувствието на Ребека направо му се доплака.

— Няма значение. Не бих искал да работя за такъв задник.

— Ще ида да му кажа какво мисля за него.

— Не, моля те. Няма да помогне, ако кака ми го прати по дяволите.

— Май няма.

— Хайде — Вали си взе китарата и усилвателя. — Да се прибираме у дома.

Дейв Уилямс и Плъм Нели пристигнаха в Хамбург с големи надежди. Бяха във възход. Ставаха известни в Лондон, а сега щяха да покорят Германия.

Управителят на клуб Дайв се наричаше господин Флук, което Плъм Нели намериха смешно. Не беше толкова смешно обаче, че господин Флук не хареса твърде Плъм Нели. А по-лошото беше, че след две вечери Дейв осъзна, че господин Флук е прав. Групата не даваше на клиентите каквото те искаха.

— Правете танци! — каза господин Флук на английски. — Правете танци!

Посетителите на клуба, юноши или двадесетинагодишни младежи, се интересуваха главно от танците. Най-успешни бяха онези парчета, които изкарваха момичетата на дансинга. Те танцуваха една с друга и така момчетата можеха да се намесят и да се разделят по двойки.

Но главното беше, че групата не успяваше да предизвика онова вълнение, което размърдваше всички. Дейв беше ужасен. Това беше големият им шанс и те го проваляха. Не се ли подобряха, щяха да ги пратят у дома. „За пръв път в живота си успявам в нещо“, беше казал Дейв на скептичния си баща. Накрая той го пусна да замине за Хамбург. Трябваше ли сега да се прибере у дома и да признае, че и в това се е провалил?

Не можеше да разбере къде е проблемът, обаче Лени разбираше.

— Джеф е — каза той. Джефри беше соло китарист. — Мъчи го носталгия.

— И това го кара да свири зле?

— Не, това го кара да пие, а пиенето го кара да свири зле.

Дейв започна да застава до барабаните и да свири по-силно и по-ритмично, но това не помогна много. Осъзна, че когато един от музикантите се представя зле, това повлича цялата група.

На четвъртия ден Дейв отиде на гости на Ребека.

С удоволствие установи, че в Хамбург има не един, а двама роднини, и вторият е седемнадесетгодишно момче, което свири на китара. Дейв владееше някакъв школски немски, а Вали беше поприхванал малко английски от баба си Мод. Но и двамата говореха езика на музиката и цял следобед си разменяха акорди и тънкости. Вечерта Дейв заведе Вали в клуба и предложи да го наемат да свири в интервалите между изпълненията на Плъм Нели. Вали изсвири един нов американски хит, „Носи се по вятъра“. Управителят хареса песента и Вали получи работата.

Седмица по-късно Ребека и Бернд поканиха групата на обяд. Вали й обясни, че момчетата работят до късно нощем, будят се по обед и затова обичат да се хранят около шест вечерта, преди да се качат на сцената. Ребека нямаше нищо против.

Четирима от петимата приеха поканата. Джеф не пожела да отиде.

Ребека беше приготвила планина свински пържоли, плътен сос и огромни купи пържени картофи, гъби и зеле. Дейв предположи, че тя иска по майчински да е сигурна, че веднъж в седмицата момчетата са се нахранили добре. Имаше право да се тревожи: те живееха главно на бира и цигари.

Съпругът й, Бернд, помагаше с готвенето и сервирането и се движеше изненадващо чевръсто. Дейв беше поразен колко щастлива е Ребека и колко е влюбена в мъжа си.

Момчетата нагъваха здраво. Всички говореха на някаква смесица от английски и немски и атмосферата беше свойска, макар да не се разбираха напълно.