Кен Фоллетт - Прагът на вечността

След като се нахраниха, всички многословно благодариха на Ребека и взеха автобуса до „Репербан“.

Хамбургският квартал на червените фенери беше като лондонския „Сохо“, но по-открит, по-малко дискретен. До идването си тук Дейв не подозираше, че има проститутки мъже, а не само жени.

Дайв се помещаваше в мръсно мазе. В сравнение с него клуб Джъмп беше разкош. В Дайв мебелите бяха изпочупени, нямаше отопление и вентилация, а тоалетните бяха в задния двор.

Когато пристигнаха, все още натъпкани с храната на Ребека, завариха Джефри да се налива с бира на бара.

Групата излезе на сцената в осем. Щяха да свирят до три през нощта с прекъсвания. Всяка вечер изпълняваха всички песни, които знаеха, поне по веднъж, а любимите — по три пъти. Господин Флук ги караше да работят здраво.

Тази вечер бяха по-зле от всякога.

През първата част Джеф беше пълна скръб, свиреше фалшиво и объркваше солата си. Това объркваше и останалите. Вместо да се съсредоточат върху това да забавляват публиката, те се бореха да покриват грешките на Джеф. Към края на първата част Лени вече беше ядосан.

В паузата Вали сядаше на столче отпред на сцената, свиреше на китара и пееше песни на Боб Дилън. Дейв седна да го гледа. Вали имаше евтина хармоника на стойка около врата и можеше да свири на китарата и на хармониката едновременно, досущ като Дилън. „Добър музикант е“, каза си Дейв, „и е достатъчно умен да схване, че Дилън е последната мода“. Клиентелата в Дайв предпочиташе рокендрол, но някои слушаха, и когато Вали слезе от сцената, получи ентусиазирани аплодисменти от момичетата на една маса в ъгъла.

Дейв придружи Вали до гримьорната, където двамата се натъкнаха на пълна катастрофа.

Джеф лежеше на пода, пиян и неспособен да се изправи без чужда помощ. Лени беше приклекнал над него и току го шамаросваше силно. Това може и да облекчаваше чувствата на Лени, но не свестяваше Джеф. Дейв донесе кана черно кафе от бара и насилиха Джеф да пийне малко, но и това не помогна.

— Ще трябва да се справим без шибания соло китарист — установи Лени. — Освен ако ти, Дейв, не можеш да изсвириш неговите сола.

— Мога да се справя с Чък Бери, но това е всичко.

— Просто ще се наложи да пропуснем останалите. Проклетата публика няма и да забележи.

Дейв не беше убеден, че Лени е прав. Китарните сола бяха част от динамиката на добрата танцова музика, създаваха светлосенки и не позволяваха на повтарящите се популярни песни да бъдат скучни.

— Аз мога да изсвиря частта на Джеф — предложи Вали.

Лени го изгледа пренебрежително.

— Никога не си свирил с нас.

— Три нощи слушам цялото ви изпълнение. Мога да изсвиря всичките тези песни.

Дейв погледна Вали и забеляза в очите му трогателно желание. Явно жадуваше за такава възможност.

— Нима? — скептично попита Лени.

— Мога да свиря. Не е трудно.

— Не е ли? — Лени малко се нацупи.

Дейв държеше да дадат шанс на Вали.

— Той е по-добър китарист от мен, Лени.

— По дяволите, това не значи много.

— По-добър е и от Джефри.

— А свирил ли е някога в група?

Вали разбра въпроса.

— В дует. С едно момиче, което пееше.

— Значи не е работил с барабанист.

Дейв знаеше, че това е ключовият момент. Припомни си колко беше изумен, когато за пръв път свири с Гардсмен и откри строгата дисциплина, която барабанният ритъм налагаше на свиренето му. Но той се беше справил и Вали със сигурност също щеше да се справи.

— Дай му да опита, Лени — примоли се той. — Ако не го харесаш, можеш да го отпратиш след първата песен.

Господин Флук подаде глава през вратата и каза:

— Raus! Raus! Време е за шоу!

— Добре, добре, wir kommen — отвърна Лени и стана. — Взимай си брадвата и излизай на сцената, Вали.

Вали тръгна.

Първата песен на втората част беше „Дизи Мис Лизи“, която беше с водеща китара.

— Искаш ли да загрееш с нещо по-лесно? — обърна се Лени към Вали.

— Не, благодаря.

Дейв се надяваше увереността му да е оправдана.

Барабанистът Лу отброи:

— Три, четири, едно.

Вали започна точно навреме и изсвири рифа.

Групата се включи такт по-късно. Изсвириха интродукцията. Точно преди Лени да запее, Дейв улови погледа му. Лени кимна одобрително.

Вали изсвири китарната част съвършено и без видимо усилие.

В края на песента Дейв му смигна.

Изпълниха частта. Вали свири добре във всяка песен и дори на места се включваше във вокалите. Изпълнението му зареди групата и тя успя да изкара момичетата на дансинга.