Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Макс не седеше до чамовата маса. Нямаше го в стаята. Димка не знаеше дали да се чувства разочарован или облекчен.

До вратата на задната стаичка стоеше Йосиф. Димка се питаше дали да не засипе младежа с речта си. Вероятно той не можеше да върне парите, но поне Димка можеше да излее чувствата си. Докато се двоумеше, забеляза, че Йосиф е загубил заплашителната наглост от вчера. За негово изумление, още преди да си отвори устата, Йосиф уплашено заотстъпва:

— Съжалявам! Съжалявам!

Димка нямаше обяснение за това преобразяване. Ако за една нощ Йосиф беше открил, че той работи в Кремъл и е от политически влиятелно семейство, щеше да се държи извинително и помирително, даже можеше и да върне парите, но нямаше да изглежда като човек, който се бои за живота си.

— Искам само парите на Наталия — каза Димка.

— Върнахме ги! Върнахме ги вече!

Димка се озадачи. Дали Наталия беше дошла тук преди него?

— На кого ги дадохте?

— На онези двамата.

Димка не разбираше.

— Къде е Макс?

— В болницата — отговори Йосиф. — Счупиха му и двете ръце. Не ви ли стига?

Димка се позамисли. Освен ако всичко това не беше някакво театро, явно двама непознати жестоко бяха пребили Макс и го бяха принудили да върне парите, които беше взел от Наталия. Кои бяха те? И защо го бяха направили?

Явно Йосиф не знаеше повече. Димка умислено се обърна и излезе от магазина.

Не го е направила милицията, разсъждаваше той, докато крачеше към мотоциклета си, нито пък армията или КГБ. Официалните власти щяха да арестуват Макс и да го отведат в затвора, където да му счупят ръцете. Значи това беше нещо неофициално.

Следователно, престъпници. Значи сред приятелите или роднините на Наталия имаше страховити разбойници.

Не е чудно тогава, че тя не говореше за личния си живот.

Димка подкара бързо към Кремъл, но все пак се учуди да завари там Хрушчов. Но началството беше в настроение. Димка го чуваше да се смее. Навярно сега беше моментът да спомене Василий Енков. Отвори чекмеджето и извади досието от КГБ. Взе папка документи, които Хрушчов трябваше да подпише, после се поколеба. Глупаво беше да прави това, дори заради любимата си сестра. Но потисна тревогите си и влезе в главния кабинет.

Генералният секретар седеше зад голямо бюро и говореше по телефона. Той не харесваше много телефоните — предпочиташе личния контакт.

Казваше, че така може да разбере кога хората лъжат. Разговорът му обаче беше весел. Димка остави писмата пред него и Хрушчов започна да ги подписва, докато говореше и се смееше в слушалката.

Когато затвори, той каза:

— И какво е това в ръката Ви? Прилича на досие от КГБ.

— Василий Енков. Осъден на две години в трудов лагер за притежание на бюлетин за Устин Бодян, певеца дисидент. Излежал си е присъдата, но го държат там.

Хрушчов спря да подписва и вдигна поглед.

— Да имате някакъв личен интерес?

Димка изстина от страх.

— Ни най-малко — излъга той и успя да скрие тревогата в гласа си.

Разкриеше ли връзката на сестра си с един осъден престъпник, щеше да сложи край и на своята, и на нейната кариера.

Хрушчов присви очи.

— Защо тогава да му разрешаваме да се върне у дома?

На Димка му се прииска да беше отказал на Таня. Трябваше да знае, че Хрушчов ще го прозре: човек не става вожд на Съветския съюз, без да е подозрителен до степен на параноя. Той отчаяно заотстъпва:

— Не казвам, че трябва да го върнем — рече той възможно най-спокойно. — Само си помислих, че бихте искали да знаете за него. Престъплението му е дребно, излежал си е наказанието, а за Вас да дадете справедливост на едни незначителен дисидент ще е в съзвучие с общата Ви политика на предпазлива либерализация.

Хрушчов не се подлъга.

— Някой Ви е помолил за услуга — Димка понечи да заяви, че е невинен, но Хрушчов вдигна ръка и го смълча. — Не отричайте. Влиянието е наградата за тежката Ви работа.

Димка имаше чувството, че смъртната му присъда е отменена.

— Благодаря Ви — рече той по-жалко, отколкото му се щеше.

— Какво работи Енков в Сибир? — попита Хрушчов.

Димка осъзна, че ръката, в която държи досието, трепери. Притисна я до тялото си, за да спре.

— Техник в електроцентрала. Не е квалифициран, но преди това е работил в радио.

— Каква е била работата му в Москва?

— Редактор на сценарии.

— Мамицата му! — Хрушчов захвърли писалката. — Редактор на сценарии? Каква полза от това? В Сибир имат отчаяна нужда от техници. Оставете го там. Върши нещо полезно.