Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Слушайте всички! Какво ще стане, когато комунизмът дойде в Саудитска Арабия?

Всички се развикаха и поискаха да им каже.

— Скоро ще има недостиг на пясък!

Всички се разсмяха. Хората в тази група бяха усърдни работници на съветския комунизъм, като самия Димка, но не бяха слепи за неговите недостатъци. Разминаването между аспирациите на партията и съветската действителност тревожеха всички и шегите облекчаваха напрежението.

Димка допи бирата и взе нова.

Наталия вдигна чашата като в наздравица.

— Най-голямата надежда на световната революция е една американска компания на име Юнайтед Фрут — обяви тя. Хората наоколо се разсмяха. — Не, сериозно — продължи тя, макар да се усмихваше. — Убеждават американското правителство да подкрепя жестоки десни диктатури из цяла Централна и Южна Америка. Ако Юнайтед Фрут имаше малко ум, щеше да подкрепя постепенния прогрес към буржоазните свободи — властта на закона, свободата на словото, профсъюзите. Но те са твърде тъпи да го разберат, за радост на световния комунизъм. Тъпчат безмилостно реформените движения и хората нямат към какво да се обърнат, освен към комунизма — точно както предсказва Карл Маркс. — Тя се чукна с човека най-близо до нея. — Да живее Юнайтед Фрут!

Димка се разсмя. Наталия беше сред най-умните хора в Кремъл, при това беше най-хубава. Зачервена от веселие, със засмяна широка уста, тя беше очарователна. Димка не можеше да не я сравнява с уморената, дебела и лишена от сексапил жена у дома, макар да знаеше, че тази мисъл е жестока и несправедлива.

Наталия отиде на бара да поръча закуски. Димка осъзна, че е тук повече от час: трябваше да тръгва. Отиде при Наталия с намерението да си вземе довиждане. Но беше изпил точно толкова бира, че да стане непредпазлив, и когато Наталия му се усмихна топло, той я целуна.

Тя му отвърна с желание.

Димка не я разбираше. Тя беше прекарала една нощ с него, после му заяви, че е омъжена, после го покани на питие, после го целуна. А след това? Но не го беше грижа за непостоянството й, докато топлата й уста беше върху неговата и езикът й гъделичкаше устните му.

Наталия се освободи от прегръдката му и Димка видя, че неговата секретарка стои до тях.

Изразът на Вера беше жестоко осъдителен.

— Търсех Ви — обвинително рече тя. — Обадиха се по телефона веднага след като излязохте.

— Съжалявам — рече Димка. Не беше сигурен дали се извинява, задето го е намерила трудно или задето е целунал Наталия.

Наталия взе от бармана чиния кисели краставички и се върна при групата.

— Обади се тъща Ви — продължи Вера.

Еуфорията на Димка се изпари.

— Родилните болки на жена Ви са започнали. Всичко е наред, но трябва да идете при нея в болницата.

— Благодаря — отговори Димка с усещането, че е от най-лошия вид неверни съпрузи.

— Приятна вечер — каза Вера и излезе от бара.

Димка излезе след нея. Постоя и вдъхна хладния вечерен въздух за миг. После се метна на мотоциклета и се отправи към болницата. Ама че момент да го хванат, че целува колежка. Заслужаваше си да се чувства унизен: направил беше нещо глупаво.

Спря на болничния паркинг и влезе. Намери Нина в родилното отделение. Седеше в леглото. На стол до нея се беше настанила майка й Маша и държеше бебе, повито в бял шал.

— Поздравления — обърна се Маша към него. — Момче е.

— Момче — продума Димка. Погледна Нина. Тя се усмихна уморено, но победоносно.

Погледна и бебето. Имаше доста коса, влажна и тъмна. Очите му бяха синкави, което го накара да се замисли за дядо си Григорий. Припомни си, че всички бебета имат сини очи. Дали си въобразяваше, че бебето вече е готово да гледа на света със сериозните очи на дядо Григорий?

Маша подаде детето на Димка. Той взе вързопчето, като че беше крехко като яйчена черупка. Пред това чудо драмите на изминалия ден бяха нищожни.

„Имам син“, помисли той и се просълзи.

— Красив е — каза Димка. — Да го наречем Григорий.

Две неща държаха Димка буден тази нощ. Едното беше вината: точно когато жена му беше раждала с кръв и болка, той беше целувал Наталия. Другото беше гняв, защото Макс и Йосиф го бяха надхитрили и унизили. Не той беше ограбен, а Наталия, но това не го правеше по-малко раздразнен и ядосан.

На сутринта преди работа отиде с мотоциклета до централния пазар. През половината нощ беше репетирал какво ще каже на Макс. „Името ми е Дмитрий Илич Дворкин. Провери кой съм. Провери за кого работя. Провери кой е вуйчо ми и кой беше баща ми. И утре ме чакай тук с парите на Наталия и ме моли да не ти отмъстя, както заслужаваш“. Чудеше се дали ще му стиска да каже всичко това; дали Макс ще се впечатли, или ще му се подиграе; дали тази реч ще е достатъчна да върне парите на Наталия и неговата гордост.