Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Излязоха в обедната почивка. Наталия откара Димка до пазара със стария си Мерцедес. Въпреки възрастта колата беше бърза и удобна. Той се чудеше откъде ли намира резервни части.

Пътем тя го попита за Нина.

— Бебето ще се роди всеки момент — отговори Димка.

— Кажи ми, ако ти трябват неща за него. Сестрата на Ник има тригодишно дете, на което вече не му трябват шишета за мляко и тем подобни.

Димка се изненада. Бебешките шишета бяха лукс, по-голяма рядкост и от грамофоните.

— Благодаря ти. Ще ти кажа.

Паркираха и минаха през пазара до един магазин за употребявани мебели. Това беше полулегална търговия. Беше разрешено хората да продават собствените си вещи, но препродажбата беше незаконна, което правеше търговията тромава и неефективна. За Димка трудностите по налагането на такива комунистически правила показваха практическата необходимост от много капиталистически дейности, следователно — от либерализация.

Макс беше тридесетинагодишен дебелак, облечен в джинси и бяла тениска. Седеше на чамова кухненска маса, пиеше чай и пушеше. Обграден беше от евтини употребявани дивани, шкафове и кревати, повечето стари и повредени.

— Какво търсите? — тросна се той.

— Говорих с Вас миналата сряда за магнетофон Грундиг. Казахте да дойда пак след една седмица.

— Трудно се сдобива човек с магнетофон — отвърна онзи.

Димка се намеси.

— Не дрънкай, Макс — рече той със също толкова остър и пренебрежителен глас. — Имаш ли, или нямаш?

Хора като Макс смятаха простите отговори на простите въпроси за проява на слабост.

— Трябва да платите в долари.

— Съгласих се с цената — каза Наталия. — Донесох точно толкова. Не повече.

— Покажи парите.

Наталия извади пачка долари от джоба на роклята си.

Макс протегна ръка.

Димка хвана китката на Наталия, за да й попречи да даде парите без време.

— Къде е магнетофонът? — попита той.

— Йосиф! — провикна се Макс през рамо.

Някой се размърда в задната стаичка.

— Да?

— Магнетофон.

— Да.

Йосиф излезе, понесъл обикновен кашон. Беше по-млад, може би на деветнадесет, и от устните му висеше цигара. Беше дребен, но мускулест. Остави кашона на масата.

— Тежи — рече той. — Имате ли кола?

— Зад ъгъла.

Наталия преброи парите.

— Струваше ми повече, отколкото очаквах — каза Макс.

— Нямам повече пари — отвърна Наталия.

Макс взе парите и ги преброи.

— Добре де — презрително рече той. — Твой е. — Стана и натъпка парите в джоба на джинсите си. — Йосиф ще го отнесе до колата ти.

Той влезе в задната стаичка.

Йосиф хвана кашона, за да го вдигне.

— Чакай малко — каза Димка.

— Какво? Нямам време за губене.

— Отвори кашона.

Йосиф вдигна кашона, без да обръща внимание на Димка, но той сложи длан отгоре и се опря върху него. Йосиф не можа да го повдигне. Изгледа Димка с изпепеляващ бяс и той за миг се зачуди дали няма да се стигне до насилие. После Йосиф отстъпи.

— Отвори си го сам.

Капакът беше закопчан с телбод и залепен. Димка и Наталия го отвориха с труд. Вътре имаше магнетофон. Марката беше Меджик Тоун.

— Не е Грундиг — отбеляза Наталия.

— Тези са по-добри, с по-хубав звук — възрази Йосиф.

— Платих за Грундиг — напомни тя. — Това тук е евтина японска имитация.

— Напоследък няма как да се сдобие човек с Грундиг.

— Тогава ще си взема парите.

— Не можеш, щом си отворила кашона.

— Преди да го отворим, не знаехме, че опитвате да ни преметнете.

— Никой не те е метнал. Ти искаше магнетофон.

— Майната ти — рече Димка и се отправи към вратата на задната стаичка.

— Не можеш да влизаш там! — викна Йосиф.

Димка не му обърна внимание и влезе. Стаята беше пълна с кашони. Някои бяха отворени и вътре се виждаха телевизори, магнетофони и радиоприемници, все вносни. Но Макс го нямаше. Димка видя задна врата.

Върна се отпред.

— Макс е избягал с парите ти — каза той на Наталия.

— Той е зает човек. Има много клиенти — заобяснява Йосиф.

— Не ставай глупав — каза му Димка. — Макс е крадец, крадец си и ти.

Йосиф тикна показалец в лицето му.

— Не ме наричай глупак — заплашително произнесе той.

— Върни й парите, преди да те сполетят истински неприятности.

— Какво? Милицията ли ще викнеш? — ухили се Йосиф.

Не можеха да направят това. Участваха в незаконна сделка. А и милиционерите по-скоро щяха да арестуват Димка и Наталия, но не и Йосиф и Макс, които несъмнено плащаха подкупи, за да си опазят търговията.