Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Поприказва си малко с Аня, после отиде в своята стая и седна на леглото да прочете написаното от Василий.

Почеркът му беше променен. Буквите бяха по-малки, камшичетата бяха по-къси, а опашчиците с по-малко замах. Таня се запита дали това говори за промяна в характера или просто за недостатъчно хартия.

Започна да чете.

Йосиф Иванович Маслов, известен като Сосо, много се зарадва, когато храната пристигна развалена.

Обикновено пазачите крадяха повечето от дажбите и ги продаваха. Затворниците бяха оставени на гола овесена каша сутрин и чорба от ряпа вечер. Храната рядко се разваляше в Сибир, където средната температура обикновено беше под нулата — но комунизмът правеше чудеса. Затова колчем се случеше месото да гъмжи от червеи, а мазнината да е гранясала, готвачът хвърляше всичко в казана и затворниците се радваха. Сосо нагъваше каша със смрадлива мас и копнееше за още.

На Таня й призля, но трябваше да продължи.

Всяка следваща страница я впечатляваше повече от предишната. Разказваше се за необикновената връзка между двама затворници, единия интелектуалец дисидент, а другия — неук престъпник. Стилът на Василий беше прост и прям, забележително въздействащ. Лагерният живот беше описан с жесток ярък език. Но тук имаше повече от описание. Навярно заради опита си в радиотеатъра Василий знаеше как да подкара разказа и Таня установи, че не губи интерес нито за миг.

Измисленият лагер беше разположен в гора от сибирска лиственица, работата беше дърводобив. Нямаше правила за безопасност, нямаше защитно облекло или техника и затова често ставаха злополуки. Таня забеляза един епизод, в който престъпникът срязва артерия в ръката си с трион, а интелектуалецът го спасява като прави турникет. Така ли Василий беше спасил живота на пратеника, който донесе ръкописа от Сибир в Москва?

Таня прочете разказа два пъти. Едва ли не разговаряше с Василий — начинът на изразяване й беше познат от стотици разговори и спорове, разпознаваше нещата, които му се струваха смешни, драматични или иронични. Той толкова й липсваше, че сърцето я заболя.

Вече знаеше, че Василий е жив, и трябваше да открие защо не се е върнал в Москва. В разказа нямаше следа. Но Таня познаваше човек, който можеше да открие почти всичко: брат й.

Прибра ръкописа в чекмеджето на нощната масичка. Излезе от стаята и каза на майка си:

— Трябва да се видя с Димка. Няма да се бавя.

Слезе с асансьора до етажа, където живееше брат й.

Отвори й жена му Нина, бременна в деветия месец.

— Добре изглеждаш! — каза Таня.

Излъга. Нина отдавна беше минала етапа, в който хората казват, че бременната жена „цъфти“. Беше огромна, гърдите й висяха, коремът й беше изопнат. Светлата й кожа беше бледа под луничките, а червеникавокестенявата й коса беше мазна. Изглеждаше по-стара от двадесет и девет години.

— Влизай — уморено рече тя.

Димка гледаше новините. Изключи телевизора, целуна Таня и й предложи бира.

Тук беше и Маша, майката на Нина, пристигнала с влак от Перм да помага на дъщеря си с бебето. Маша беше дребна, преждевременно сбръчкана селянка, облечена изцяло в черно. Тя видимо се гордееше с погражданената си дъщеря и нейния богаташки апартамент. Когато за пръв път видя Маша, Таня се изненада. Преди това беше останала с влечението, че е учителка, но се оказа, че просто е била чистачка в селско училище. Нина се беше преструвала, че родителите й са с по-високо положение — според Таня това се правеше толкова често, че беше почти повсеместно.

Разговаряха за бременността на Нина. Таня се питаше как може да хване Димка насаме. Нямаше как да говори за Василий пред Нина или майка й. Тя инстинктивно нямаше вяра на снаха си.

Гузно се чудеше на силните си чувства. Реши, че е заради бременността. Нина не беше интелектуалка, но беше умна — не беше жена, която да забременее по случайност. Таня таеше подозрението, че Нина е подлъгала брат й да се ожени за нея, но никога не го изразяваше гласно. Тя знаеше, че брат й е изтънчен и умен за почти всичко; беше наивен и романтичен само по отношение на жените. Защо на Нина й се беше приискало да го пипне? Защото Дворкини бяха елитно семейство, а тя беше амбициозна?

„Не бъди такава кучка“, каза си Таня.

След половин час празни приказки, тя стана да си върви.

Нямаше нищо свръхестествено във връзката на близнаците, но се познаваха толкова добре, че обикновено всеки можеше да се досети какво мисли другият. Димка разбираше, че Таня не е дошла да обсъжда бременността на Нина. И той стана.