Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Трябва да изхвърля боклука. Таня, би ли ми помогнала?

Слязоха с асансьора, всеки понесъл по една кофа. Когато излязоха навън, зад сградата, където нямаше никой, Димка попита:

— Какво има?

— Присъдата на Василий Енков изтече, а той не се е върнал в Москва.

Лицето на Димка стана строго. Таня знаеше, че той я обича, но не е съгласен с политическите й възгледи.

— Енков направи всичко по силите си да отслаби правителството, за което работя. Защо да ме е грижа какво става с него?

— Защото също като теб той вярва в свободата и справедливостта.

— Този род подривна дейност само дава на твърдолинейните оправдание да се противят на реформите.

Таня знаеше, че сега защитава себе си, както и Василий.

— Ако не бяха хората като Василий, твърдолинейните щяха да казват, че всичко е наред и нямаше да съществува натиск за промяна. Как щеше например някой да разбере, че убиха Устин Бодян?

— Бодян умря от пневмония.

— Димка, това не е достойно за теб. Той умря от липса на грижи, знаеш.

— Вярно — Димка поомекна и попита по-тихо — Влюбена ли си във Василий Енков?

— Не. Харесвам го. Той е забавен, умен и смел. Но е от онези мъже, на които им трябват множество млади момичета.

— Бил е такъв. В лагера няма момичета.

— Както и да е. Той ми е приятел, а присъдата му е изтекла.

— Светът е пълен с несправедливост.

— Искам да знам какво е станало с него, а ти можеш да провериш заради мен. Ако искаш.

Димка въздъхна.

— А моята кариера? В Кремъл съчувствието към несправедливо наказаните дисиденти не се смята достойно за възхищение.

Таня се обнадежди. Димка отслабваше.

— Моля те. Това значи много за мен.

— Не мога да обещая нищо.

— Просто се постарай.

— Добре.

Таня беше обзета от благодарност и го целуна по бузата.

— Ти си добър брат. Благодаря ти.

Както за ескимосите се казва, че имат многобройни думи за снега, така и московчани имат много думи за черния пазар. Всичко извън най-необходимото трябваше да се купува „вляво“. Много такива покупки бяха направо криминални — намираш човек, който нелегално е внесъл джинси от Запада, и му плащаш огромна цена. Други бяха нито законни, нито незаконни. За да купи човек радио или килим, трябваше да се запише в списък на чакащи. Но можеше да прескочи до челото на списъка „чрез дърпане“, тоест защото има влиянието и властта да върне услугата, или „чрез приятели“ — като има роднина или приятел в положение да подправи списъка. Прескачането на реда беше толкова разпространено, че според повечето московчани никой никога не стигаше в началото на списъка с чакане.

Един ден Наталия Смотрова помоли Димка да я придружи, за да купи нещо на черния пазар.

— По принцип моля Ник — каза тя. Николай беше съпругът й. — Но това е подарък за рождения му ден и искам да е изненада.

Димка знаеше малко за живота на Наталия извън Кремъл. Беше омъжена и нямаше деца. Общо взето, само това знаеше. Кремълските апаратчици бяха част от съветския елит, но Мерцедесът на Наталия и вносният й парфюм говореха за друг източник на привилегии и пари. Но и да имаше някой Николай Смотров в горните етажи на комунистическата йерархия, Димка не го беше чувал никога.

— Какво ще му подариш?

— Магнетофон. Иска Грундиг. Това е немска марка.

Само на черния пазар беше възможно съветски гражданин да си купи немски магнетофон. Димка се чудеше как Наталия може да си позволи толкова скъп подарък.

— И къде ще намериш?

— На Централния пазар има един човек, казва се Макс.

Този пазар, на „Садовая Самотеочная“, беше законна алтернатива на държавните магазини. Тук на по-високи цени се продаваха продукти от частни градини. Вместо дълги опашки и грозни витрини, тук имаше планини пъстроцветни зеленчуци — за онези, които можеха да си ги позволят. А продажбата на законната продукция прикриваше още по-изгодната нелегална търговия на много от сергиите.

Димка разбираше защо Наталия иска компания. Някои от хората, които вършеха тази работа, бяха разбойници и жените имаха основание за притеснения.

Димка се надяваше това да е единственият й мотив. Не искаше да се поддава на изкушения. Чувстваше се близък с Нина точно сега, когато времето й наближаваше. Не бяха правили секс от два месеца, което го правеше по-податлив на чара на Наталия. Но това бледнееше пред драмата на бременността. Последното, което Димка искаше, беше флирт с Наталия. Но не можеше да й откаже тази проста услуга.