Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Боби Кенеди най-сетне повярва, че трябва да има нов закон за гражданските права. Сега признаваше, че е време Конгресът да постави извън закона сегрегацията на всички публични места — хотели, ресторанти, автобуси, тоалетни — и да защити правото на негрите да гласуват.

Тази сутрин Боби се стараеше да покаже, че е спокоен и владее положението. Снимаше го един телевизионен екип, а три от седемте му деца търчаха из кабинета. Но Джордж знаеше колко бързо спокойната откровеност на Боби може да се превърне в леден гняв, ако нещо се обърка.

Боби беше решен да няма метежи, но беше и също толкова решен тези двама студенти да се запишат в университета. Един съдия беше издал заповед студентите да бъдат приети, а Боби, като главен прокурор не можеше да допусне да го бие един щатски губернатор, който смята да наруши закона. Готов беше да прати войски, които да отстранят Уолъс със сила, но и това нямаше да е щастлив край: Вашингтон да насилва Юга.

Боби беше по риза, приведен над спикърфона на голямото бюро. Под мишниците му личаха петна от пот. Армията беше прокарала телефонна линия и някой от тълпата разказваше на Боби какво се случва.

— Ник дойде — каза гласът по телефона. Никълъс Катценбах беше заместник-главен прокурор и представляваше Боби на място. — Качва се при Уолъс… подава му прекратителната заповед. — Катценбах беше въоръжен с президентска прокламация, която нареждаше на Уолъс да престане с незаконното неподчинение на съдебната заповед. — Сега Уолъс държи реч.

Лявата ръка на Джордж Джейкс беше в дискретна превръзка от черна коприна. В Бирмингам, Алабама, щатските полицаи пукнаха кост в китката му. Две години по-рано един расист му беше счупил същата ръка в Анистън, пак в Алабама. Джордж се надяваше никога повече да не иде в този щат.

— Уолъс не говори за сегрегацията — продължи гласът по телефона. — Говори за щатските права. Казва, че Вашингтон няма право да се меси в училищата в Алабама. Ще опитам да се приближа, така че и вие да го чувате.

Джордж се умисли. В речта при встъпването си на поста Уолъс беше казал: „Сегрегация сега, сегрегация утре, сегрегация завинаги“. Но тогава говореше на белите в Алабама. Какво опитваше да внуши сега? Ставаше нещо, което братята Кенеди и техните съветници още не разбираха.

Речта беше дълга. Когато най-сетне свърши, Катценбах отново изиска Уолъс да се подчини на съдебната заповед, а Уолъс отказа. Пат.

После Катценбах слезе от сцената, но драмата не беше свършила. Двамата студенти, Вивиан Малоун и Джеймс Худ, чакаха в една кола. По предварителна уговорка Катценбах придружи Вивиан до общежитието й, а друг юрист от министерството съпроводи Джеймс. Това беше само временно. За да се запишат официално, те трябваше да влязат в залата „Фостър“.

По телевизията започнаха обедните новини и в кабинета на Боби Кенеди някой увеличи звука. Уолъс стоеше зад катедрата и изглеждаше по-висок, отколкото беше в действителност. Не каза нищо за цветнокожите, за сегрегацията или за гражданските права. Говореше как могъщото централно правителство потиска суверенитета на щата Алабама. Говореше възмутено за свобода и демокрация, все едно нямаше негри, на които се отказваше правото на глас. Цитираше американската конституция, все едно не я нарушаваше всеки ден от живота си. Блестящо изпълнение, което разтревожи Джордж.

Бърк Маршъл, белият юрист, който оглавяваше отдела за гражданските права, беше в кабинета на Боби. Джордж продължаваше да не му вярва, но след Бирмингам Маршъл беше станал по-краен и сега предложи патовото положение в Тъскалуза да се реши чрез пращане на войски.

— Защо просто не идем и не го направим? — попита той Боби.

Боби се съгласи.

Отне време. Сътрудниците на Боби поръчаха сандвичи и кафе. В кампуса всички стояха на позициите си.

Дойдоха новини от Виетнам. На едно кръстовище в Сайгон будистки монах на име Тхик Куан Дук се беше залял с пет галона бензин, хладнокръвно беше драснал кибрита и се беше запалил. Самоубийството му беше протест срещу преследването на будисткото мнозинство от поддържания от Америка президент Нго Дин Дием, който беше католик.

Тегобите на президента Кенеди нямаха край.

Най-сетне гласът по телефона на Боби каза:

— Пристигна генерал Греъм… с четирима войници.

— Четирима? — учуди се Джордж. — Това ли е нашата демонстрация на сила?

Чуха нов глас, този на генерала, който се обърна към Уолъс:

— Сър, имам мрачното задължение да Ви помоля да се отстраните по заповед на президента на Съединените щати.