Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Греъм командваше Националната гвардия в Алабама и явно изпълняваше задължението си против своята воля.

Но гласът по телефона обяви:

— Уолъс се оттегля… Уолъс си тръгва! Уолъс си тръгва! Свърши се!

В кабинета на Боби последваха радостни възгласи и ръкостискания.

След минута другите забелязаха, че Джордж не се е присъединил.

— Какво ти става? — попита Денис Уилсън.

По мнението на Джордж хората около него не се замисляха достатъчно сериозно.

— Уолъс е планирал това — каза той. — През цялото време намерението му е било да отстъпи, когато пратим военните.

— Но защо? — недоумяваше Денис.

— Тъкмо този въпрос ме мъчи. Цяла сутрин имам подозрението, че се възползват от нас.

— Какво спечели Уолъс от този театър?

— Демонстрация. Току-що го показаха по телевизията — обикновеният човек, който противостои на насилническото правителство.

— Губернаторът Уолъс се оплаква от тормоз? — отвърна Уилсън. — Ама че шега!

Боби следеше спора и сега се намеси.

— Слушай Джордж. Той задава правилните въпроси.

— За тебе и за мене е шега. Но много американци от работническата класа смятат, че интеграцията им е натрапена от вашингтонските добротворци като всички нас в този кабинет.

— Знам — отвърна Уилсън. — Но е необичайно да го чуя от един… — Канеше се да каже негър, но си смени намерението. — … от участник в кампанията за граждански права. Какво имаш предвид?

— Това, което Уолъс прави днес, е да говори на тези гласоподаватели от работническата класа. Те ще го запомнят така — противи се на Ник Катценбах, за тях типичен либерал от източното крайбрежие, и ще запомнят как войниците принуждават губернатора Уолъс да се оттегли.

— Уолъс е губернатор на Алабама. Защо му е притрябвало да говори на цялата нация?

— Подозирам, че ще излезе срещу Джак Кенеди на първичните избори в Демократическата партия догодина. Той се бори за президентското място. И започна кампанията си днес по националната телевизия — с наша помощ.

Когато схванаха това, в кабинета настана тишина. Джордж виждаше, че неговият довод ги е убедил и сега те се тревожат от последиците.

— Точно сега Уолъс оглавява новините и изглежда като герой — завърши той. — Може би президентът Кенеди трябва да си върне инициативата.

Боби натисна интеркома и каза:

— Свържете ме с президента.

После запали пура.

Денис Уилсън прие обаждане по друг телефон и съобщи:

— Двамата студенти са влезли в залата „Фостър“ и са се записали.

След малко Боби вдигна телефона да говори с брат си. Съобщи му за мирната победа. После се заслуша.

— Да! — рече той по някое време. — Джордж Джейкс каза същото. Пак слуша дълго. — Довечера? Но няма реч… Може да се напише, естествено. Не, смятам, че си взел правилното решение. Да го направим.

Затвори и огледа екипа си.

— Президентът ще представи нов закон за гражданските права — обяви той.

Сърцето на Джордж подскочи. Тъкмо това искаха и той, и Мартин Лутър Кинг, и всички от движението за гражданските права.

Боби продължи:

— И ще го обяви на живо по телевизията довечера.

— Довечера ли? — изненада се Джордж.

— След няколко часа.

„Има смисъл“, рече си Джордж, „макар да е прибързано. Президентът щеше да се върне на първо място в новините, където му беше мястото — пред Джордж Уолъс и Тхик Куан Дук.“

— Освен това иска ти да идеш и да работиш по речта заедно с Тед — добави Боби.

— Да, сър.

Силно развълнуван, той излезе от Министерството на правосъдието. Крачеше толкова бързо, че пристигна в Белия дом запъхтян. Постоя малко на приземния етаж на Западното крило, за да си поеме дъх. После се качи горе. Намери Тед Соренсън в кабинета му заедно с група колеги. Джордж си свали сакото и седна.

Сред пръснатите по масата книжа имаше и телеграма от Мартин Лутър Кинг до президента Кенеди. В Данвил, Вирджиния, при протеста на шестдесет и пет негри срещу сегрегацията, четиридесет и осем от тях бяха толкова тежко бити от полицията, че се бяха озовали в болница. „Търпението на негрите може би достига своя предел“, се казваше в телеграмата на Кинг. Джордж подчерта това изречение.

Групата работеше усилено върху речта. Щеше да започне с препратка към днешните събития в Алабама и да подчертае, че военните са прилагали заповед на съда. Президентът обаче нямаше да се разпростира по подробностите от тази разпра, а щеше да мине бързо в силен призив към моралните ценности на всички почтени американци. От време на време Соренсън отнасяше написаните на ръка страници на секретарките, за да ги напечатат.