Кен Фоллетт - Прагът на вечността

На Джордж му беше приятно да правят нещо заедно.

— Добър отбор сме, нали? — попита той.

Верина вдигна чашата и отпи.

— Хубаво мартини правиш.

Джордж се усмихна горчиво. Надяваше се на друг отговор, отговор, който да потвърди връзката им. Отпи и каза:

— Аха, така си е.

Верина извади марули, домати и две пържоли от говеждо филе. Джордж се залови да мие марулите и насочи разговора към същинската цел на посещението си.

— Знам, че сме го обсъждали и преди, но това, че доктор Кинг има сподвижници комунисти, не помага на Белия дом.

— Кой казва, че има?

— ФБР.

Верина изсумтя презрително.

— Този прочут с достоверността си източник на информация за движението за граждански права. Зарежи, Джордж. Знаеш, че Дж. Едгар Хувър вярва, че комунист е всеки, който не се съгласява с него, включително Боби Кенеди. Къде са доказателствата?

— Явно ФБР има доказателства.

— Явно? Значи не си ги виждал. А Боби?

Джордж се засрами.

— Хувър казва, че източникът е деликатен.

— Хувър е отказал да предостави доказателства на главния прокурор? За кого си въобразява, че работи? — тя умислено отпи от мартинито. — А президентът виждал ли е доказателства?

Джордж не отговори.

Верина ставаше все по-недоверчива.

— Хувър не може да откаже на президента.

— Вярвам, че президентът е решил да не притиска, за да не се стигне до сблъсък.

— Колко сте наивни, хора. Джордж, чуй ме. Няма доказателства.

Джордж реши да отстъпи.

— Сигурно си права. Не вярвам, че Джак О’Дел и Стенли Левинсън са комунисти, макар че навремето може и да са били. Но не разбираш ли, че истината няма значение? Има основания за подозрение и това е достатъчно, за да дискредитира движението за граждански права. А сега, когато президентът предлага законопроекта, дискредитиран е и той. — Джордж зави измитите марули в кърпа и взе да размахва ръка, за да подсуши листата. От раздразнение го правеше по-енергично, отколкото трябва. — Джак Кенеди заложи политическата си кариера заради гражданските права и не можем да допуснем той да бъде провален с обвинения във връзки с комунисти. — Той пусна листата в купа. — Просто се отървете от тези двамата и решете проблема!

Верина заговори търпеливо.

— О’Дел е служител в организацията на Мартин Лутър Кинг също като мен, но Левинсън дори не получава заплата. Той е само приятел и съветник на Мартин. Наистина ли искаш да дадеш на Дж. Едгар Хувър властта да избира приятелите на Мартин?

— Верина, те стоят на пътя на законопроекта за гражданските права. Просто кажи на доктор Кинг да се освободи от тях, моля те.

Верина въздъхна.

— Мисля, че ще го стори. Ще отнеме време християнската му съвест да стигне до идеята да разкара верни и отдавнашни поддръжници, но накрая ще го направи.

— Да благодарим на Бога за това.

Джордж се поокуражи. Поне веднъж можеше да се върне при Боби с добри новини.

Верина осоли пържолите и ги пусна в тигана.

— А сега и аз ще ти кажа нещо — рече тя. — Това няма да има никакво значение, по дяволите. Хувър ще продължи да пуска на пресата историйки как движението за граждански права е комунистически фронт. Би го правил, дори всички до един да бяхме цял живот републиканци. Дж. Едгар Хувър е патологичен лъжец, който мрази негрите, и е адски срамно, че на твоя шеф не му стиска да го уволни.

Джордж искаше да възрази, но за нещастие обвинението беше вярно. Наряза домат в салатата.

— Добре изпържена ли я харесваш? — попита Верина.

— Не твърде.

— По френски? И аз така предпочитам.

Джордж приготви по още едно питие и двамата се настаниха на малката маса да вечерят. Джордж пристъпи към втората половина на посланието.

— Ще е от полза за президента, ако доктор Кинг отмени проклетия вашингтонски седящ протест.

— Това няма да стане.

Кинг беше призовал за „масивна, войнствена и монументална седяща демонстрация“ във Вашингтон едновременно с действия на гражданско неподчинение в цялата страна. Братята Кенеди бяха ужасени.

— Помисли си. В Конгреса има хора, които винаги биха гласували законопроекта за гражданските права и обратното. От значение са онези, които биха гласували или така, или иначе.

— Плаващите гласове — отвърна Верина с модния напоследък израз.

— Именно. Те знаят, че законът е морално оправдан, но политически непопулярен, и търсят извинения да гласуват против. Вашата демонстрация ще им даде възможността да кажат „аз съм за гражданските права, но не и под дулото на оръжието“. Времето е неподходящо.