Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Все пак групата се развиваше. Когато Дейв пееше заедно с Лени, звучаха модерно, приличаха на Бийтълс. А и Дейв убеди Лени да пробват нов материал — автентичен чикагски блус и танцувален детройтски соул, неща, които свиреха по-младите групи. В резултат получаваха повече ангажименти. Вместо веднъж на две седмици, сега те свиреха всеки петък и събота вечер.

Но Дейв имаше и друга причина да е притеснен. Получи това участие, понеже помоли гаджето на Иви, Ханк Ремингтън, да препоръча групата. Ала Ханк вдигна нос заради името.

— Гардсмен звучи старомодно, като Фор Ейсис и Джорданеърс.

Може да го сменим — отвърна Дейв, готов на всичко, за да свирят в клуб Джъмп.

— Най-новата мода е име от някой стар блус, като Ролинг Стоунс.

Дейв си спомни една песен на Букър Ти и ЕмДжис, която беше чул преди няколко дни. Порази го чудноватото заглавие.

— Какво ще кажеш за Плъм Нели? — попита той.

Ханк го хареса и каза на клуба, че трябва да опитат една нова група на име Плъм Нели. Препоръката на някой толкова прочут като Ханк беше заповед и групата получи участие.

Но когато Дейв предложи смяната на името, Лени направо отказа:

— Ние сме Гардсмен и ще си останем Гардсмен — заинати се той и заговори за друго. Дейв не се осмели да му каже, че клуб Джъмп вече мислят, че групата се нарича Плъм Нели.

Кризата се задаваше.

За проверка на звука изсвириха „Люсил“. След първия стих Дейв спря и се обърна към соло китариста Джефри.

— Какво беше това, по дяволите?

— Кое?

— По средата ти изсвири нещо странно.

Джефри се усмихна знаещо.

— Нищо. Просто преходен акорд.

— Няма го в записа.

— Какво има, не можеш ли да изсвириш един намален до диез?

Дейв разбираше отлично какво става. Джефри се мъчеше да го изкара начинаещ. Но за нещастие, Дейв не беше и чувал за намален акорд.

— Кръчмарските пианисти му викат двоен минор, Дейв — обясни Лени. Дейв преглътна гордостта си и помоли Джефри:

— Покажи ми.

Джефри подбели очи и въздъхна, но показа акорда.

— Ето така, нали? — рече той изнурено, все едно му беше додеяло да се занимава с аматьори.

Дейв повтори акорда. Не беше трудно.

— Другия път ми кажи, преди да започнем шибаната песен.

После всичко потръгна добре. Фил Бърли, собственикът на клуба, влезе по средата и се заслуша. Понеже беше преждевременно оплешивял, прякорът му беше Бърли Къдравия, разбира се. Накрая кимна одобрително.

— Благодаря ви, Плъм Нели — рече той.

Лени стрелна Дейв с гаден поглед.

— Групата се нарича Гардсмен — твърдо рече той.

— Обсъждахме да сменим името — обади се Дейв.

— Ти обсъждаше. Аз отказах.

— Гардсмен е ужасно име, приятелю — каза Къдравия.

— Ами така се наричаме.

— Слушай, тази вечер ще дойде Байрън Честърфийлд — подзе Къдравия с нотка на отчаяние. — Той е най-важният промоутър в Лондон. Може би в цяла Европа. Можете да получите работа от него, но не и с такова име.

— Байрън Честърфийлд ли? — разсмя се Лени. — Познавам го откак се помня. Истинското му име е Брайън Чесновиц. Брат му държи сергия на пазара в „Олдгейт“.

— За вашето име се тревожа, не за неговото.

— Името ни е добро.

— Не мога да пускам група, която се казва Гардсмен. Имам си репутация — Къдравия стана. — Съжалявам, момчета. Събирайте си такъмите.

— Хайде бе, Къдрав — примоли се Дейв. — Не искаш да ядосаш Ханк Ремингтън.

— Ханк ми е стара дружка. През петдесетте свирехме заедно в кафето Ту Айс. Но той ми препоръча групата Плъм Нели, а не Гардсмен.

Дейв беше смазан.

— Всичките ми приятели ще дойдат! — каза той. Мислеше по-точно за Линда Робъртсън.

— Съжалявам за това — отговори Къдравия.

Дейв се обърна към Лени.

— Бъди разумен. Какво толкова? Едно име.

— Групата е моя, а не твоя — упорстваше Лени.

Значи това било.

— Разбира се, че е твоя. Но ти си ме учил, че клиентът винаги е прав — споходи го вдъхновение. — И можеш да смениш името пак на Гардсмен утре сутринта, ако искаш.

— Нее — проточи Лени, но омекваше.

— По-добре е така, отколкото да не свирим — продължи Дейв, възползвайки се от успеха. — Наистина ще е голямо унижение, ако сега се приберем у дома.

— Ох, майната му, добре.

И за голямо облекчение и задоволство на Дейв кризата премина.

Стояха на бара и пиеха бира, докато първите клиенти започнаха да пристигат. Дейв се ограничи до една пинта: достатъчно да го отпусне, но не и да го накара да обърка акордите. Лени изпи две пинти, а Джефри три.