Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— И той написа статията за плъховете в трапезарията — додаде Кейкбред.

— Така си беше.

Джаспър я беше забравил. Статията предизвика негодувание. Всъщност си беше късмет: бащата на Тоби работеше в местния съвет и знаеше за усилията на отдела за контрол на заразите да изкорени гадините от подземията на Сейнт Джулиънс, които бяха построени през осемнадесети век. Все пак статията подсигури на Тоби мястото на редактор, а оттогава той не беше написал нищо, което да е и наполовина толкова добро.

— Значи ми трябва сензация — умислено рече Джаспър.

— Може би.

— Имаш предвид нещо от рода на разкритие, че ректорът пощипва от парите на университета, за да си плаща дълговете на комар.

— Съмнявам се лорд Джейн да играе комар — Сам не притежаваше кой знае какво чувство за хумор.

Джаспър се замисли за Лойд Уилямс. Можеше ли той да му подскаже нещичко? За нещастие, Лойд беше плашещо дискретен.

После се досети за Иви. Тя беше кандидатствала в театралното училище „Ървинг“, което беше част от колежа Сейнт Джулиънс, следователно представляваше интерес за студентския вестник. Току-що беше получила първата си роля във филм със заглавието Всичко за Миранда. И ходеше с Ханк Ремингтън от Кордс. Може би…

Джаспър се изправи.

— Благодаря ти за помощта, Сам. Наистина я оценявам.

— Винаги си добре дошъл.

Джаспър взе метрото до дома. Колкото повече обмисляше да интервюира Иви, толкова повече се вълнуваше.

Джаспър знаеше истината за Иви и Ханк. Те не просто излизаха, а имаха страстна връзка. Родителите на Иви знаеха, че тя излиза с Ханк две или три вечери през седмицата, а в събота се прибира в полунощ. Но Джаспър и Дейв знаеха също така, че в повечето дни след училище Иви отиваше в жилището на Ханк в Челси и правеше секс с него. Ханк вече й беше посветил песен, „Твърде малка за пушене“.

Но дали тя щеше да даде интервю на Джаспър?

Когато се прибра в къщата на улица „Грейт Питър“, Иви беше в настланата с червени плочи кухня и учеше реплики. Косите й бяха небрежно събрани и тя беше облечена в избеляла стара риза, но пак изглеждаше приказно. Отношенията им с Джаспър бяха топли. Докато траеше момичешкото й увлечение по него, той винаги се държеше мило, но не я насърчаваше. Причината за внимателното му държание беше, че не иска криза, която да доведе до разрив между него и щедрите и гостоприемни родители на Иви. Сега беше още по-щастлив, че е запазил нейната добронамереност.

— Как върви? — попита той и кимна по посока на сценария.

Иви вдигна рамене.

— Ролята не е трудна, обаче участието във филм ще е ново предизвикателство за мен.

— Може би трябва да те интервюирам.

Иви го погледна с безпокойство.

— От мен се очаква да давам само уговорени от студиото интервюта.

Джаспър усети лека паника. Що за журналист би бил, ако не успее да си осигури интервю с Иви, макар че живее в дома й?

— Само за студентския вестник.

— Май няма да се брои.

Джаспър се обнадежди.

— Сигурен съм, че няма да се брои. И може да помогне за приема ти в театралното училище „Ървинг“.

Иви остави сценария.

— Добре. Какво искаш да знаеш?

Джаспър потисна възторга си от победата и спокойно попита:

— Как получи ролята във Всичко за Миранда?

— Явих се на прослушване.

— Разкажи ми за това — Джаспър извади бележник и започна да записва.

Внимаваше да не спомене голата сцена в Хамлет. Боеше се тя да не му каже да не пише за това. За щастие, нямаше нужда да я пита, понеже я беше видял лично. Вместо това я попита за звездите във филма, за други знаменитости, които е срещала, и постепенно я отведе до Ханк Ремингтън.

Щом Джаспър спомена Ханк, очите на Иви се озариха от присъщите й силни чувства.

— Ханк е най-храбрият и отдаден човек, когото познавам. Толкова му се възхищавам.

— Но ти не само му се възхищаваш.

— Обожавам го.

— И излизаш с него.

— Да, но не искам да говоря много за това.

— Разбира се, няма проблем — казала беше „да“ и това беше достатъчно.

Дейв се прибра от училище и си приготви разтворимо кафе с вряло мляко.

— Мислех, че не бива да си правиш реклама — каза той на Иви.

Затваряй си устата, привилегировано лайненце такова, помисли Джаспър.

— Това е само за Сейнт Джулиънс Нюз — обясни му Иви.

Джаспър написа статията същата вечер.

Когато я видя напечатана на машината, осъзна, че може да е нещо повече от статия за студентския вестник. Ханк беше звезда, Иви беше начинаеща актриса, а Лойд беше депутат в Парламента — с растящо вълнение Джаспър мислеше, че от това може да излезе голяма история. Успееше ли да публикува нещо в национален вестник, изгледите за кариерата му щяха да се подобрят много.