Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Трябва ми работа, Лени. Мога ли да работя за теб?

— Работа ли ти трябва? Майка ти е милионерка, нали? — изплъзна се Лени.

— Тате ми отряза джобните.

— Че защо?

— Защото съм зле в училище. Затова съм разорен. Искам само да изкарам достатъчно пари, за да изляза довечера.

За трети път Лени отговори с въпрос:

— Аз какво, да не съм Трудова борса?

— Дай ми шанс. Бас ловя, че мога да продавам парфюм.

Лени се обърна към една клиентка.

— Вие, мадам, имате много добър вкус. Парфюмите Ярдли са най-високата класа на пазара — а шишенцето в ръката Ви е само три шилинга, а аз трябваше да дам два и шест пенса на тъпака, който го открадна, тоест който ме снабди с него.

Жената се разкикоти и купи парфюма.

— Не мога да ти плащам надница — обясни Лени на Дейв. — Но ще ти кажа какво ще направя: ще ти дам десет процента от всичко, което продадеш.

— Става — отвърна Дейв и застана до него зад сергията.

— Дръж парите в джоба си и ще се оправим после.

Лени му даде „поплавък“ от една лира на монети, за да връща ресто.

Дейв взе шишенце Ярдли, подвоуми се, после се усмихна на някаква жена и каза:

— Най-добрият парфюм на пазара.

Жената му се усмихна в отговор и отмина.

Дейв продължи да опитва, като подражаваше на бръщолевенето на Лени и след няколко минути продаде шишенце Джой на Пату за два шилинга и шест пенса. Скоро знаеше всички реплики на Лени:

— Не всяка жена има излъчването да ползва този парфюм, но Вие… Купете това, само ако има мъж, на когото наистина искате да доставите удоволствие… Тази серия вече не се произвежда, правителството забрани този аромат, понеже е твърде секси…

Тълпите бяха весели и винаги готови да се разсмеят. Хората се бяха нагиздили, за да дойдат на пазара: това беше социално събитие. Дейв научи цял нов език за парите: шестте пенса бяха Тилбъри, петте шилинга бяха долар, а банкнотата от десет шилинга беше никър.

Времето минаваше бързо. Сервитьорка от съседното кафе донесе два сандвича с дебели филии бял хляб с пържен бекон и кетчуп. Лени плати и даде единия сандвич на Дейв, който с изненада установи, че е обед. Джобовете на тесните му джинси тежаха от монети и той с удоволствие си припомни, че десет процента от парите са негови. В средата на следобеда забеляза, че по улиците почти няма мъже и Лени му обясни, че всичките са отишли на мач.

Към края на следобеда търговията се забави и почти замря. Дейв прецени, че парите в джобовете му възлизат почти на пет лири, следователно беше заработил десет шилинга — обичайните му дребни — и може да иде в клуб Джъмп.

В пет Лени започна да разтуря сергията и Дейв му помогна да прибере непродадената стока в кашони, после натовариха всичко във вана му марка Бедфорд.

Когато преброиха парите на Дейв, се оказа, че е спечелил малко над девет лири. Лени му даде лира, повече от договорените десет процента, „понеже ми помогна да раздигнем“. Дейв беше доволен: беше заработил два пъти повече, отколкото баща му би трябвало да му даде тази сутрин. „С радост бих вършил това всяка събота“, рече си той; „особено ако това значи, че не се налага да слушам татковите проповеди“.

Отидоха в най-близката кръчма и взеха по пинта бира.

— Свириш по малко на китара, нали? — попита Лени, когато се настаниха на мръсна маса с пълен пепелник.

— Да.

— Какъв инструмент имаш?

— Еко. Евтина реплика на Гибсън.

— Електрическа?

— Полуакустична.

Лени изглеждаше нетърпелив; явно не знаеше много за китарите.

— Можеш ли да я включиш в електричеството, това те питам.

— Да. Защо?

— Защото ми трябва ритъм китара за групата.

Вълнуващо. Дейв не се беше замислял за влизане в група, но идеята му допадна веднага.

— Не знаех, че имаш група.

— Гардсмен. Аз свиря на пиано и пея повечето песни.

— Каква музика?

— Рокендрол. Единствената музика.

— С което искаш да кажеш…

— Елвис, Чък Бери, Джони Кеш… Всички велики.

Дейв можеше да свири песни с по три акорда без затруднение.

— Ами Бийтълс?

Техните акорди бяха по-трудни.

— Кои? — попита Лени.

— Нова група. Страхотни са.

— Не съм ги чувал.

— Все тая. Мога да свиря ритъм китара в стари рок парчета.

Лени малко се докачи от израза, но каза:

— И така, искаш ли прослушване за Гардсмен?

— С удоволствие!

Лени си погледна часовника.

— Колко време ти трябва да идеш до вас и да си вземеш китарата?

— Половин час и половин час на връщане.

— Да се срещнем в Работническия клуб в „Олдгейт“ в седем. Ще свирим. Можем да те прослушаме, преди да излезем на сцената. Имаш ли усилвател?