Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Президентът Кенеди веднага схвана какво става.

— Веднъж получили закрилата на федералните части, белите могат да скъсат споразумението, което току-що са постигнали.

С други думи, помисли Джордж, заплахата от негърски бунтове поддържа споразумението живо. Това заключение не му се нравеше, но беше трудно да се избегне.

Бърк Маршъл заговори. Той смяташе споразумението за своя рожба.

— Ако това споразумение изгърми — рече той изнурено, — негрите ще бъдат ъъ…

— Неконтролируеми — довърши изречението му президентът.

— И не само в Бирмингам — додаде Маршъл.

Стаята притихна, докато всички обмисляха изгледите за подобни бунтове в други американски градове.

— Какво прави Кинг днес? — попита президентът Кенеди.

— Лети обратно за Бирмингам — отговори Джордж. Научил беше това на тръгване от Гастън. — Засега, не се съмнявам, обикаля големите църкви и настоява хората да си идат мирно по домовете след службата, а довечера да останат вкъщи.

— А те ще го послушат ли?

— Да, стига да няма нови бомби, а щатските полицаи да са под контрол.

— Как можем да го гарантираме?

— Можете ли да разположите американски войски близо до Бирмингам, но не в самия град? Това ще покаже подкрепа за споразумението. Конър и Уолъс ще знаят, че ако не се държат както трябва, те ще отнемат властта им. Но няма да даде на белите възможността да се откажат от сделката.

Обсъждаха го известно време и накрая решиха, че това и ще направят.

Джордж и една малка подгрупа се преместиха в Кабинета да съставят изявление за пресата. Секретарката на президента го напечата. Обикновено пресконференциите се провеждаха в кабинета на Пиер Селинджър, но днес имаше твърде много репортери и телевизионни камери, пък и вечерта беше топла, затова изявлението беше направено в Розовата градина. Джордж гледаше как президентът Кенеди излиза навън, изправя се пред представителите на световния печат и казва:

— Споразумението от Бирмингам беше и остава едно справедливо споразумение. Федералното правителство няма да позволи то да бъде саботирано от няколко екстремисти и от двете страни.

„Две стъпки напред, една назад, още две напред“, каза си Джордж. „Но напредваме“.

Дейв Уилямс имаше план за съботната вечер. Три момичета от класа му щяха да ходят в клуб Джъмп в Сохо и Дейв и още две момчета небрежно им казаха, че може да се видят там. Линда Робъртсън беше едно от момичетата. Дейв мислеше, че тя го харесва. Повечето хора го мислеха за тъп, понеже винаги излизаше последен в класа на изпити, но Линда разговаряше с него интелигентно за политика, с която той беше наясно заради семейството си.

Дейв щеше да облече нова риза с удивително дълга и заострена яка. Беше добър танцьор — дори приятелите му признаваха, че изпълнява туиста много стилно. Смяташе, че има добри изгледи да подхване връзка с Линда.

Дейв беше на петнадесет, но за негово върховно раздразнение повечето момичета на негова възраст предпочитаха по-големи момчета. Все още потреперваше като си спомнеше как преди повече от година преследваше очарователната Бийп Дюър с надеждата да открадне целувка, а я свари в прегръдка с осемнадесетгодишния Джаспър Мъри.

В съботните сутрини децата на семейство Уилямс отиваха в кабинета на баща си да получат дребни за седмицата. На Иви, която беше на седемнадесет, даваха една лира; на Дейв — десет шилинга. Като викториански бедняци често трябваше да изслушват и проповед. Днес Иви получи парите и беше освободена, но на Дейв казаха да изчака. Когато вратата се затвори, баща му Лойд каза:

— Резултатите ти от изпитите са много лоши.

Дейв знаеше това. През десетте години учение се беше провалял на всеки писмен изпит.

— Съжалявам — каза той. Не искаше да влиза в спор. Просто искаше да си вземе парите и да си тръгне.

Татко носеше карирана риза и жилетка, облеклото му за събота сутрин.

— Обаче ти не си глупав — продължи татко.

— Учителите мислят, че съм тъп.

— Не вярвам. Ти си интелигентен, но мързелив.

— Не съм мързелив.

— Какъв си тогава?

Дейв нямаше отговор. Четеше бавно, а още по-лошо беше, че винаги забравяше прочетеното, щом обърнеше страницата. Не го биваше и в писането — като искаше да напише „риба“ изпод писалката му излизаше „бира“ и той не забелязваше разликата. Правописът му беше отвратителен.

— Имам отлични оценки на устните изпити по френски и немски.

— Което само доказва, че когато се стараеш, можеш.