Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Джордж разбра, че между сегрегационистите има ястреби и гълъби. Мартин Лутър Кинг се беше договорил с гълъбите и така беше заобиколил ястребите. Сега ястребите опитваха отново да разпалят омразата. Не биваше да им се позволява да успеят.

Поради липсата на полицейска агресия тълпата загуби желанието за метеж. Джордж започна да дочува нови коментари. Когато опожарената бакалия рухна, хората заговориха със съжаление.

— Срамота — рече някой.

— Прекалихме — додаде друг.

Най-сетне проповедниците ги накараха да запеят и Джордж си отдъхна. Знаеше, че всичко е свършило.

Намери началника Мур на ъгъла на Пето авеню и Седемнадесета улица.

— Трябва да заведем ремонтни екипи в мотела, началник — поде той вежливо. — Няма ток и вода и много скоро там ще стане нездравословно.

— Ще видя какво мога да направя — отвърна Мур и залепи радиостанцията до ухото си.

Но преди да заговори, дойдоха щатските полицаи.

Носеха сини шлемове, карабини и двуцевки. Пристигнаха припряно, повечето в коли, някои на коне. За секунди станаха двеста души или повече. Джордж зяпаше в ужас. Това беше катастрофа — метежът щеше да започне отново. Но тъкмо това иска губернаторът Уолъс, осъзна той. Уолъс, също като Конър и бомбаджиите, разбираше, че вече единствената надежда за сегрегационистите е пълното рухване на реда и законността.

Спря една кола и от нея изскочи полковник Ал Линго, директор на обществената безопасност при Уолъс. Размахваше пушка. Двама от хората му, явно телохранители, имаха автомати Томпсън.

Началник Мур окачи радиото на колана. Заговори меко, като внимателно не се обърна към Линго с военния му чин.

— Ако напуснете, господин Линго, ще го оценя.

Линго не се затормози с любезности.

— Замъкни страхливия си задник обратно в кабинета. Сега аз командвам, а заповедите ми са да сложим черните копелета да спят.

Джордж очакваше да му кажат да се разкара, но двамата бяха прекалено погълнати от спора си, та да ги е грижа за него.

— Тези оръжия не са необходими — продължи Мур. — Ще ги приберете ли, ако обичате? Някой ще бъде убит.

— Адски си прав! — отвърна Линго.

Джордж бързо се отдалечи и тръгна към хотела.

Преди да влезе, се обърна тъкмо навреме да види как щатските полицаи нападат тълпата.

После метежът започна отначало.

Джордж намери Верина в двора на мотела.

— Трябва да замина за Вашингтон — каза той.

Не му се тръгваше. Искаше да остане с Верина, да разговаря с нея, да задълбочат новооткритата интимност. Искаше да я накара да се влюби в него. Но това трябваше да почака.

— Какво ще правиш във Вашингтон? — попита тя.

— Ще се погрижа братята Кенеди да разберат какво става. Трябва да им се каже, че губернаторът Уолъс провокира насилие, за да развали споразумението.

— Три през нощта е.

— Искам да се добера до летището възможно най-рано и да взема първия самолет. Може да се наложи да пътувам през Атланта.

— И как ще стигнеш до летището?

— Ще търся такси.

— Тази нощ никое такси няма да вземе негър, особено негър с цицина на челото.

Джордж проучи лицето си с опипване и намери подутина точно където тя каза.

— Как е станало това? — попита той.

— Май си спомням, че видях как те улучи една бутилка.

— О, да. Е, може и да е тъпо, но трябва да опитам да стигна до летището.

— Ами багажът ти?

— Не мога да си събирам багажа на тъмно. Пък и нямам много. Просто тръгвам.

— Внимавай.

Той я целуна. Тя обви врата му с ръце и притисна стройното си тяло в него.

— Беше прекрасно — прошепна Верина, после го пусна.

Джордж излезе от мотела. Улиците, които водеха право към центъра на града, бяха блокирани на изток — налагаше се да обикаля. Повървя на запад, после на север, после зави на изток, когато прецени, че се е отдалечил от метежа. Не видя никакви таксита. Може би трябваше да почака първия автобус в неделната сутрин.

Небето на изток вече светлееше, когато една кола изскърца и спря до него. Джордж се приготви да бяга, понеже се боеше от бели доброволци. Промени решението си, когато от колата излязоха трима щатски полицаи. Държаха пушките в готовност.

„Не им трябва кой знае какъв повод да ме застрелят“, боязливо си рече той.

Водачът беше нисък и наперен. Джордж забеляза сержантски нашивки на ръкава му.

— Къде отиваш, момче? — попита сержантът.

— Опитвам да стигна до летището, старши. Може би ще ми каже къде да намеря такси.

Онзи се обърна към другите и се ухили.