Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Хапна сандвич с шунка и пак излезе. Атмосферата около парка „Кели Инграм“ вече беше напрегната. В парка имаше стотици полицаи, които размахваха палки и удържаха нетърпеливите кучета. Пожарникарите пръскаха с маркучите всеки, който се отправеше към центъра на града. Негрите, които ненавиждаха водните оръдия, започнаха да хвърлят камъни и бутилки от Кока-Кола по полицията. Верина и останалите от екипа на Кинг се движеха сред множеството и умоляваха хората да запазят спокойствие и да се въздържат от насилие, но без особен ефект. Някаква странна бяла машина, която хората наричаха Танка, минаваше нагоре-надолу по Шестнадесета улица, а Бивола Конър ревеше във високоговорителя:

— Разпръснете се! Отстранете се от улиците!

Обяснили бяха на Джордж, че Танка не е танк, а бронирана кола, която Конър беше купил от излишъците на армията.

Видя Фред Шатълсуърт, съперника на Кинг за водач на кампанията. Шатълсуърт беше на четиридесет и една, жилав и корав на вид човек, елегантно облечен и със спретнат мустак. Беше преживял два бомбени атентата, а съпругата му беше намушкана с нож от член на Клана, но явно човекът нямаше страх и отказваше да напусне града. „Не бях спасен, за да бягам“, обичаше да казва той. Макар и роден боец, сега той се опитваше да направлява някои от младежите:

— Не бива да дразните полицията — казваше им той. — Не се дръжте така, все едно намерението ви е да ги ударите.

„Добър съвет“, рече си Джордж.

Хлапетата се насъбраха около Шатълсуърт и той ги поведе като Свирача от приказките обратно към църквата, като развяваше бяла кърпичка в опит да покаже на полицията, че намеренията му са мирни.

Почти подейства.

Шатълсуърт отведе децата покрай пожарните коли пред църквата към входа на приземието, който беше на нивото на улицата, въведе ги вътре и надолу по стълбите. Когато всички бяха вътре, той се обърна да ги последва. В този миг Джордж чу един глас да казва:

— Да поизмокрим преподобния.

Шатълсуърт навъсено се извърна да погледне. Струята от водното оръдие го удари право в гърдите. Той залитна и падна с тропот и рев надолу по стълбите.

— Божичко, Шатълсуърт е улучен! — викна някой.

Джордж се завтече натам. Шатълсуърт лежеше в основата на стълбите и дишаше с усилие.

— Добре ли сте? — извика Джордж, но Шатълсуърт не можа да отговори. — Някой да повика линейка, бързо!

Удиви се на глупостта на властите. Шатълсуърт беше изключително харесван. Наистина ли искаха да провокират метеж?

Линейките бяха удобно разположени наблизо и само след минута-две дойдоха двама души с носилка и прибраха Шатълсуърт.

Джордж се качи след тях обратно на тротоара. Наоколо опасно се размотаваха чернокожи зрители и бели полицаи. Събрали се бяха и репортери, а фотографите заснеха вкарването на носилката в линейката. Всички загледаха как тя се отдалечава.

След миг се появи Бивола Конър.

— Цяла седмица чакам да видя Шатълсуърт улучен от водната струя — весело рече той. — Съжалявам, че го изпуснах.

Джордж побесня. Надяваше се някой от зяпачите да халоса тлъстото лице на Конър.

— Тръгна си с линейка — каза един бял вестникарски репортер.

— Де да беше с катафалка — възкликна Конър.

Джордж трябваше да се извърне, за да овладее гнева си. Спаси го Денис Уилсън, който се появи като от нищото и го улови за ръката.

— Добри новини! Големите Мулета поддадоха!

Джордж светкавично се обърна.

— Какво искаш да кажеш?

— Съставили са комитет, който да преговаря с участниците в кампанията.

Ето това беше добра новина. Нещо ги беше променило: демонстрациите или телефонните обаждания от президента, или заплахата с обявяването на военно положение. Каквато и да беше причината, те сега бяха достатъчно отчаяни, та да седнат с черните и да преговарят за примирие. Може би щяха да го постигнат преди метежът да стане наистина грозен.

— Но им трябва място, където да се съберат — добави Денис.

— Верина ще знае къде. Да идем да я намерим.

Джордж се канеше да тръгне, но се обърна да погледне Бивола Конър. Разбираше, че той вече губи значение. Конър беше на улицата, надсмиваше се над участниците в кампанията, но в сградата на Търговската камара най-силните мъже в града бяха сменили курса, при това, без да го питат. Може би идваше времето, когато дебелите бели насилници няма повече да управляват Юга.

Или пък не.

Компромисът беше обявен на пресконференция в петък. Присъстваше Фред Шатълсуърт, чиито ребра бяха пукнати от водното оръдие. Той обяви: