Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Възприе всичко това с един поглед, понеже Верина незабавно се мушна в леглото.

Джордж се обърна и съблече ризата си.

— Гърбът ти! — възкликна Верина. — О, Боже, ужасно е!

Джордж усещаше болка от водното оръдие, но не му беше минавало през ума, че пораженията са видими. Застана с гръб към огледалото до вратата и погледна през рамо. Видя за какво говори Верина — кожата му беше цялата в синини.

Бавно си свали обувките и чорапите. Беше получил ерекция и се надяваше да спадне, но не се получи. Не можеше да направи нищо. Изправи се, събу панталоните и гащите си и с най-голяма бързина се мушна в леглото.

Прегърнаха се. Членът му се притисна в корема й, но тя не реагира. Косите й го гъделичкаха по врата, а гърдите й лежаха на неговите. Беше влудяващо възбуден, но инстинктът му подсказваше да не мърда и той се подчини.

Верина заплака. В началото само тихо стенеше и Джордж не знаеше дали това не е знак за някакви сексуални чувства. После усети върху гърдите си топлите й сълзи и тя се разтърси от ридание. Джордж я потупа по гърба в първобитен утешителен жест.

Донякъде се чудеше какво прави. Беше в леглото с една красива жена, а можеше само да я потупва по гърба. Но някъде по-дълбоко в ума му това имаше смисъл. Джордж чувстваше смътно, но сигурно, че утехата, която двамата си дават, е по-силна от секса. Бяха завладени от силна емоция, която Джордж не можеше да назове.

Хлипането на Верина постепенно стихна. След малко тялото й се отпусна, дишането й стана равномерно и плитко и тя потъна в безпомощен сън.

Ерекцията на Джордж отмина. Затвори очи и се съсредоточи върху топлината на тялото й и лекия женствен аромат на кожата и косите й. С такова момиче в прегръдките си той беше сигурен, че няма да спи.

Но заспа.

Когато се събуди на сутринта, Верина я нямаше.

Тази събота сутрин Мария Самърс отиде на работа в песимистично настроение.

Докато Мартин Лутър Кинг беше в затвора в Алабама, Комисията по гражданските права състави ужасяващ доклад за насилията над негри в Мисисипи. Но администрацията на Кенеди хитро обезсили доклада. Един юрист от Министерството на правосъдието на име Бърк Маршъл състави паметна записка, която се заяждаше с установеното в доклада; шефът на Мария Пиер Селинджър описа предложенията като крайни и американската преса беше залъгана.

А за това отговаряше мъжът, в когото Мария беше влюбена. Тя вярваше, че президентът Кенеди има добро сърце, но погледът му винаги беше върху следващите избори. На миналогодишните междинни избори се беше представил добре — хладнокръвният начин, по който се справи с Кубинската ракетна криза, му спечели популярност и така очакваната републиканска победа беше предотвратена. Но сега той се тревожеше за кампанията за преизбиране догодина. Не харесваше южните сегрегационисти, но не беше готов да се пожертва в битката с тях.

Затова кампанията за гражданските права търпеше неуспех.

Братът на Мария имаше четири деца, които тя много обичаше. Те и децата, които самата Мария можеше да роди в бъдеще, щяха да растат като втора класа американци. При пътуване на юг щеше да им е трудно да намерят хотел, където да ги приемат. Ако отидат в църква за бели, щяха да ги върнат, освен ако пасторът не се смята за либерал и не ги настани в специалната оградена с въжета секция за негри. Пред обществените тоалетни щяха да виждат надписа „Само за бели“, а думата „Цветнокожи“ щеше да ги отвежда към кофата в задния двор. Щяха да питат защо по телевизията не показват чернокожи, а родителите им нямаше да знаят как да отговорят.

После Мария влезе в офиса и видя вестниците.

Па първата страница на Ню Йорк Таймс имаше снимка от Бирмингам, която я накара да зяпне от ужас. Бял полицай със свирепа немска овчарка. Кучето хапеше безобиден на вид млад негър, докато полицаят държеше момчето за пуловера. Зъбите на полицая бяха оголени в усмивка на жадна злоба, като че и той искаше да хапе.

Нели Фордам чу как Мария шумно си пое дъх и вдигна поглед от Уошингтън Поуст.

— Грозно, нали — коментира тя.

Снимката беше на първа страница на повечето американски вестници, а и на докараните с въздушната поща чуждестранни издания.

Мария седна зад бюрото си и зачете. С проблясък на надежда забеляза, че тонът на статиите се е променил. Вече нямаше възможност печатът обвинително да сочи с пръст Мартин Лутър Кинг и да пише, че неговата кампания е ненавременна и негрите трябва да проявят търпение. Историята се беше променила под въздействието на неспирната химия на отразяването — загадъчен процес, към който Мария се беше приучила да изпитва уважение и страх.