Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Погледна на север и видя, че от църквата излизат още младежи и тръгват по различни улици в южна посока, за да избегнат насилието. Това щеше да разедини хората на Бивола Конър и да го затрудни.

В отговор Конър пусна кучетата.

Те излязоха от колите. Ръмжаха, оголваха зъби и обтягаха кожените каишки. Гледачите им изглеждаха също толкова зли: яки бели мъже с полицейски фуражки и слънчеви очила. Кучета и гледачи бяха като зверове, готови да нападнат.

Спуснаха се напред като глутница. Демонстрантите и зрителите опитаха да избягат, но тълпата на улицата вече беше твърде гъста и много хора не можеха да се измъкнат. Кучетата изпаднаха в истерична възбуда зейваха, захапваха и проливаха кръв от хорските ръце и крака.

Някои побягнаха на запад, навътре в негърския квартал, преследвани от полицията. Други намериха убежище в църквата. Джордж видя, че от тройните арки не излизат повече хора: демонстрацията завършваше.

Но полицаите още не бяха готови.

От нищото до него се появиха двама полицаи с кучета. Единият грабна висок млад негър: Джордж го беше забелязал, понеже носеше скъп на вид вълнен пуловер. Юношата беше на около петнадесет години и беше само зрител. Въпреки това полицаят го завъртя и кучето скочи и впи зъби в тялото му. Той извика от страх и болка. Един репортер го снима.

Джордж се канеше да се намеси, когато полицаят издърпа кучето. После арестува момчето за демонстриране без разрешение.

Джордж забеляза как един бял мъж с грамадно шкембе, без сако, а само по риза, наблюдава ареста. От снимките във вестниците разпозна Бивола Конър.

— Защо не доведохте по-зло куче? — обърна се той към полицая, който арестуваше момчето.

На Джордж му се прииска да влезе в схватка с него. Предполагаше се, че Конър отговаря за обществената безопасност, а се държеше като уличен бияч.

Но прецени, че има опасност да арестуват и него, особено сега, когато хубавият му костюм беше станал на прогизнал парцал. Боби Кенеди нямаше да е доволен Джордж да се озове в затвора.

С усилие потисна гнева си, затвори си устата и бързо се отправи към Гастън.

За щастие в багажа си носеше резервни панталони. Взе душ, облече сухи дрехи и даде костюма за гладене. Обади се в Министерството на правосъдието и продиктува на една секретарка доклад за днешните събития до Боби Кенеди. Докладът беше сух и лишен от емоции и в него не се споменаваше, че самият Джордж е нападнат с пожарникарски маркуч.

Откри Верина отново в салона на хотела. Тя беше избягала невредима, но изглеждаше потресена.

— Не могат да правят това с нас! — каза тя. В гласа й се долавяше истерия. Джордж чувстваше същото, но Верина беше по-зле. За разлика от него, тя не беше участвала в Похода на свободата и Джордж предполагаше, че за пръв път вижда насилието на расовата омраза в целия му ужас.

— Нека ти взема питие — рече той и двамата отидоха в бара.

През следващия час я поуспокои. Всъщност повече я слушаше и от време на време казваше по нещо съчувствено или успокояващо; помагаше й да се успокои, като той самият запазваше спокойствие. Така поовладя и собствените си кипнали страсти.

Вечеряха кротко в хотелския ресторант. Тъкмо се свечеряваше, когато се качиха горе. В коридора Верина попита:

— Ще дойдеш ли в стаята ми?

Джордж се изненада. Вечерта не беше романтична или свързана със секс и той не я смяташе за любовна среща. Двамата бяха само колеги в кампанията, които си съчувстват.

Верина забеляза колебанието му.

— Искам само някой да ме прегърне. Така става ли?

Джордж не беше сигурен, че разбира, но кимна.

Образът на Мария проблесна в ума му. Той го пропъди. Време беше да я забрави.

Когато влязоха в стаята, Верина го прегърна. Той притисна тялото й до себе си и я целуна по челото. Тя извърна лице и опря буза в рамото му. „Добре“, рече си Джордж, „искаш да те прегръщам, но не и да те целувам“. Настрои се просто да следва знаците й. Каквото и да поискаше тя, той щеше да се съгласи.

— Не искам да спя сама — каза Верина след минута.

— Добре — отвърна той неутрално.

— Може ли само да се гушнем?

— Да — отговори Джордж, макар да не вярваше, че ще стане точно така.

Верина се откъсна от прегръдката му. После бързо си събу обувките и измъкна роклята през главата си. Бельото й беше бяло. Джордж гледаше съвършено гладката й кожа. За секунди Верина свали бельото си. Гърдите й бяха плоски и твърди, с малки зърна. Космите в слабините й бяха с кестеняв оттенък. Тя беше най-красивата жена, която той беше виждал гола досега.