Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Никога не сме постигали нищо в гражданските права без натиск — продължи Кинг. — Честно казано, Джордж, още не съм се ангажирал в кампания, която да е „навременна“ в очите на хора като Боби Кенеди. От години чувам думата „чакай“. Тя звъни в ушите ми пронизително познато. Това „чакай“ все означава „никога“. Чакахме правата си триста и четиридесет години. Африканските народи се движат към независимост със скоростта на реактивен самолет, а ние още пълзим към това да получим чаша кафе на щанда със скоростта на конска каручка.

Джордж вече разбираше, че слуша репетицията за проповед, но това не означаваше, че е по-малко завладян от думите на Кинг.

— Големият препъникамък по пътя към свободата не е Съветникът на белите граждани или членът на Ку-клукс-клан. Това е умереният бял, който е по-отдаден на реда, отколкото на справедливостта; който също като Боби Кенеди все казва: „Съгласен съм с целта, към която се стремите, но не мога да приема вашите методи“. Той патерналистично вярва, че може да зададе разписанието за свободата на другия човек.

Сега Джордж се засрами, понеже беше пратеник на Боби.

— В това поколение ние трябва да се разкаем не само за ненавистните думи и дела на лошите хора, но и за отвратителното мълчание на добрите — рече Кинг, а Джордж се принуди да се бори със сълзите си. — Времето да постъпваш правилно винаги е подходящо. „Нека тече като вода правосъдието и правдата като силен поток“, е казал пророк Амос. Това предайте на Боби Кенеди, Джордж.

— Да, сър, ще го сторя.

Щом се върна във Вашингтон, Джордж позвъни на Синди Бел, момичето, с което майка му опита да го събере, и я покани на среща.

— Защо не? — каза тя.

Това щеше да е първата му среща, откак изостави Норин Латимър заради обречената надежда за роман с Мария Самърс.

Следващата събота вечер Джордж взе такси до дома на Синди. Тя все още живееше в дома на родилите си, малка работническа къща. Баща й отвори вратата. Имаше бухнала брада. Джордж предполагаше, че от един готвач не се изисква да изглежда спретнато.

— Радвам се да се запознаем, Джордж. Майка ти е един от най-прекрасните хора, които познавам, ако не възразяваш да кажа нещо толкова лично.

— Благодаря, господин Бел. Съгласен съм с Вас.

— Влизай. Синди е почти готова.

Джордж забеляза малко разпятие в антрето и си спомни, че семейство Бел са католици. Като ученик беше чувал, че момичетата от манастирското училище са най-готини.

Синди се появи в тесен пуловер и къса пола, от което баща й се понамръщи, но не каза нищо. Джордж трябваше да сподави усмивката си. Тя беше закръглена и не искаше да го крие. На верижка между пищните й гърди висеше кръстче — навярно за закрила.

Джордж й даде малка кутия шоколадови бонбони със синя панделка.

Когато излязоха, Синди въпросително вдигна вежди при вида на таксито.

— Ще си купя кола — обясни Джордж. — Просто нямам време.

Докато пътуваха към центъра на града, Синди каза:

— Татко се възхищава от майка ти, задето те е отгледала сама и се е справила толкова добре с това.

— И си заемат книги — додаде Джордж. — Майка ти няма нищо против, нали?

Синди са изкиска. Идеята за сексуална ревност у родителите беше смехотворна, естествено.

— Умен си. Мама знае, че няма нищо повече, но въпреки това внимава.

Джордж се радваше, че е поканил Синди да излязат. Беше интелигентна и се държеше топло, а той се замисляше колко ли ще е хубаво да я целуне. Мисълта за Мария се замъгли.

Отидоха в италиански ресторант. Синди призна, че харесва всички видове паста. Ядоха таятели с гъби и телешки пържоли в сос с шери.

Синди беше завършила Джорджтаунския университет, но му каза, че работи като секретарка за един чернокож застрахователен агент.

— Наемат момичетата за секретарки, дори да са завършили колеж — каза тя. — Бих искала да работя в правителството. Знам, че хората го мислят за глупаво, но Вашингтон управлява цялата страна. За нещастие, правителството наема предимно бели хора на важните постове.

— Истина е.

— Ти как проби?

— Боби Кенеди искаше в екипа му да има една черна физиономия, за да изглежда искрено загрижен за гражданските права.

— Значи ти си символ.

— В началото бях. Сега е по-добре.

След вечеря гледаха Типи Хедрън и Род Тейлър в най-новия филм на Алфред Хичкок Птиците. По време на страшните сцени Синди се притискаше в Джордж по начин, който той намираше приятен.

На излизане дружески поспориха за края на филма. На Синди никак не й беше харесал.