Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Ребека беше малко раздразнена. Еуфорията й беше прекъсната. Облече халат и отиде да отвори. Беше кисела.

На прага стоеше Вали. Беше слаб и вмирисан. Носеше джинси, американски бейзболни обувки и опърпана риза. Нямаше горна дреха. Носете китара и нищо друго.

— Здравей, Ребека.

В миг лошото й настроение се изпари. Тя се усмихна широко.

— Вали! Каква чудесна изненада! Толкова се радвам да те видя!

Тя се дръпна назад и Вали влезе в антрето.

— Какво правиш тук?

— Дойдох да живея с вас — отговори Вали.

Най-расисткият град в Америка навярно беше Бирмингам, Алабама. Джордж Джейкс долетя там през април 1963.

Живо помнеше, че при последното му идване в Алабама опитаха да го убият.

Бирмингам беше мръсен индустриален град и от самолета се виждаше розовата аура на замърсения въздух, като шифонено шалче около шията на стара проститутка.

Джордж усети враждебността, докато минаваше през терминала. Той беше единственият цветнокож мъж в костюм. Помнеше нападението над него, Мария и участниците в Похода на свободата в Анистън, само на двадесетина километра от тук: бомбите, бейзболните бухалки, въртящите се железни вериги, и най-вече — лицата, изкривени и деформирани в маски на омраза и лудост.

Излезе от летището, намери стоянката за таксита и влезе в първото.

— Излизай от колата, момче — каза шофьорът.

— Моля?

— Не возя проклети негра.

Джордж въздъхна. Не му се излизаше. Искаше да остане в колата в знак на протест. Не му се нравеше да облекчава живота на расистите. Но имаше работа за вършене в Бирмингам, а от затвора не можеше да я свърши. Затова излезе от колата.

Застана до отворената врата и огледа следващите таксита. Вторият шофьор също беше бял и Джордж предположи, че отношението ще е същото. Тогава три коли по-назад от прозореца се подаде тъмнокафява ръка и му махна.

Той се дръпна от първото такси.

— Затвори вратата! — кресна шофьорът.

Джордж се подвоуми и отвърна:

— Не затварям врати на проклети сегрегационисти — не беше много добра линия, но му донесе някакво слабо задоволство. Отдалечи се, като остави вратата широко отворена.

Скочи в таксито с черния шофьор.

— Знам къде отивате — рече шофьорът. — В Баптистката църква на Шестнадесета улица.

Църквата беше база на пламенния проповедник Фред Шатълсуърт. Той основа Християнското движение за граждански права в Алабама, след като щатските съдилища обявиха умерената Национална асоциация за напредък на цветнокожите извън закона. „Явно всеки негър, който пристига на летището, е смятан за активист за гражданските права“, заключи Джордж.

Но той не отиваше в църквата.

— Закарайте ме в мотел Гастън, моля.

— Знам Гастън. В салона там видях Малкия Стиви Уондър. Само на една пряка от църквата е.

Денят беше горещ, а в таксито нямаше климатик. Джордж свали стъклото и остави течението да охлади потната му кожа.

Боби Кенеди го беше пратил с послание за Мартин Лутър Кинг. Посланието беше: „Спрете да натискате, прекратете протестите, нещата се променят“. Джордж имаше чувството, че това няма да се хареса на доктор Кинг.

Гастън беше нисък и модерен хотел. Собственикът, А. Дж. Гастън беше миньор от въгледобивна мина, който се беше превърнал в най-големия чернокож бизнесмен в Бирмингам. Джордж знаеше, че Гастън е изнервен заради разделението, донесено в Бирмингам от кампанията на Доктор Кинг, но въпреки това предоставяше квалифицираната си помощ. Таксито на Джордж влезе в паркинга.

Мартин Лутър Кинг се намираше в Стая 30, единственият апартамент в мотела; но преди да се срещне с него, Джордж обядва с Верина Марканд в недалечния ресторант Жокей Бой. Когато поръча сандвича със средно опечено кюфте, сервитьорката го изгледа все едно й говори на чужд език.

Верина поръча салата. Изглеждаше по-съблазнителна от всякога с бели панталони и черна блуза. Джордж се питаше има ли си приятел.

— Тръгнала си надолу — каза й той, докато чакаха храната. — Първо Атланта, сега Бирмингам. Ела във Вашингтон, преди да си се озовала в Мидслайд, Мисисипи.

Закачаше се с нея, но наистина мислеше, че ако тя е във Вашингтон, би могъл да я покани на среща.

— Отивам там, където ме заведе движението — отговори тя сериозно.

Обядът дойде.

— Защо Кинг реши да се насочи към този град? — попита Джордж, докато се хранеха.

— Специалният пълномощник по обществената безопасност — на практика началник на полицията — е един злобен бял расист на име Юджийн „Бивола“ Конър.