Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Слязоха в шахтата: първо майката, после детето, после бащата. Детето се бавеше на дървената стълба.

Кристина слезе по бетонните стъпала и с трясък затвори железния капак.

— Как полицията се добра до нас? — попита тя.

— ЩАЗИ следяха приятелката ми.

— Глупак такъв, предаде всички ни.

— Значи ще сляза последен — отговори Вали.

Студентът слезе в шахтата и Кристина се накани да го последва.

— Дай ми пистолета — каза Вали.

Кристина се подвоуми.

Ако аз съм след теб, няма да можеш да го ползваш. Тя му подаде оръжието.

Вали го взе предпазливо. Изглеждаше досущ като пистолета, който баща му беше измъкнал от скривалището в кухнята, когато Ребека и Бернд избягаха.

Кристина забеляза смущението му.

— Стрелял ли си някога?

— Никога.

Тя взе пистолета обратно и мръдна едно лостче до петлето.

— Сега затворът е вдигнат. Достатъчно е само да се прицелиш и да дръпнеш спусъка — пак свали затвора и върна пистолета на Вали. После слезе.

Вали чуваше отвън викове и шум на коли. Не можеше да се досети с какво се занимават полицаите, но беше ясно, че времето му изтича.

Разбра как са се объркали нещата. Ханс Хофман беше държал Каролин под наблюдение, несъмнено с надеждата, че Вали ще се върне за нея. Онзи, който я следеше, беше забелязал, че тя се среща с някакво момче и тръгва с него. Някой беше решил да не ги арестува веднага, а да види дали няма да отведат опашката до група съзаклятници. На слизане от автобуса смяната на персонала беше станала ловко и оттам беше поел нов проследяващ, мъжът в кафяво. В някакъв момент той беше разбрал, че отиват към Стената, и беше вдигнал тревога.

Сега полицията и ЩАЗИ бяха навън, претърсваха гърбовете на изоставените сгради и опитваха да разберат къде са се дянали Вали и Каролин. Всеки миг щяха да се натъкнат на капака.

С пистолет в ръка, Вали заслиза в шахтата след другите.

Когато беше в основата на стълбата, чу тряскането на железния капак. Полицаите бяха намерили входа. След миг се понесоха груби възгласи на изненада и триумф при вида на дупката в пода.

Вали трябваше да изчака един дълъг и мъчителен миг на входа на тунела, докато Кристина изчезна вътре. Последва я и спря. Беше слаб и успя да се обърне в тесния проход. Надзърна нагоре в шахтата и видя тялото на полицай, който стъпваше на стълбата.

Безнадеждно беше. Полицията беше твърде близо. Нужно беше само да насочат оръжията си към тунела и да стрелят. Вали щеше да загине, а когато той падне, куршумите щяха да минат над него и да улучат следващия в колоната, и така нататък: клането щеше да е кърваво. А той знаеше, че полицаите няма да се подвоумят да стрелят, понеже за бегълците нямаше милост. Щеше да настане касапница.

Вали трябваше да им попречи да влязат в шахтата.

Но не искаше да убие още един човек.

Коленичи току на входа на тунела и свали предпазителя на Валтера. После протегна ръката си извън тунела, насочи оръжието нагоре и стреля.

Пистолетът ритна в ръката му. В затвореното пространство изстрелът беше много шумен. Веднага се чуха викове на объркване и страх, но не и на болка, затова Вали реши, че е изплашил полицаите, без да нарани никого. Надзърна навън и видя как полицаят драпа нагоре по стълбата и излиза от шахтата.

Чакаше. Знаеше, че бегълците пред него ще се бавят заради детето. Чуваше как ядосаните полицаи обсъждат какво да правят. Никой не искаше да слиза в шахтата — било самоубийство, каза единият. Но не можеха просто да оставят хората да избягат!

За да увеличи опасността за преследвачите, Вали пак стреля. Чу внезапни панически шумове, като че всички се отдръпваха от шахтата. Реши, че е успял да ги подплаши. Обърна се да запълзи в тунела.

После чу един глас, който познаваше добре. Ханс Хофман каза:

— Трябват ни гранати.

— О, по дяволите — възкликна Вали.

Тикна пистолета в колана си и запълзя. Можеше само да се отдалечи възможно най-много. Съвсем скоро напипа обувките на Кристина пред себе си.

— Побързай! — викна той. — Полицаите вземат гранати!

— Не мога да се движа по-бързо от човека пред мен! — викна тя в отговор.

Вали можеше само да я следва. Вече беше тъмно. Не чуваше звуци от мазето. Предположи, че не е обичайно полицаите да са въоръжени с гранати, но за няколко минути Ханс би могъл да вземе от граничарите, които бяха наблизо.

Вали не виждаше нищо, но чуваше тежкото дишане на другите бегълци и дращенето на коленете им по дъските на пода на тунела. Детето заплака. Вчера Вали би наругал опасния досадник, но днес вече и той беше баща и само съжали уплашеното дете.