Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Уплаших се — отговори тя.

Вали не очакваше този отговор и му беше трудно да разбере.

— И аз бях уплашен. Но ние си обещахме.

— Знам.

Вали виждаше, че се измъчва от разкаяние, ала имаше и друго. Той не искаше да я мъчи, но трябваше да знае истината.

— Поех ужасен риск. Не трябваше да се отказваш, без да ми кажеш и една дума.

— Съжалявам.

— Аз не бих постъпил така с теб — продължи Вали. После обвинително додаде: — Обичам те твърде много.

Каролин се сви, все едно я беше ударил. Но отговори сърцато:

— Не съм страхливка.

— Щом ме обичаш, как можа да ме оставиш?

— Бих дала живота си за теб.

— Ако това беше вярно, щеше да дойдеш с мен. Как можеш да го кажеш сега?

— Защото не само моят живот е изложен на риск.

— Моят също.

— И още нечий.

Вали се озадачи.

— За Бога, чий живот?

— Говоря ти за живота на нашето дете.

— Моля?

— Ще имаме бебе. Бременна съм, Вали.

Вали зяпна. Не можеше да говори. В миг светът му се обърна с краката нагоре. Каролин беше бременна. В живота им се появяваше бебе. Неговото дете.

— Боже мой — промълви той накрая.

— Така се разкъсвах, Вали — измъчено каза тя. — Опитай да разбереш. Исках да дойда с теб, но не можех да излагам бебето на опасност. Нямаше да ме е грижа, ако ранят мен, но не и детето. — Тя го умоляваше. — Кажи ми, че разбираш.

— Разбирам. Струва ми се.

— Благодаря ти.

Вали я хвана за ръка.

— Добре, нека обсъдим какво ще правим.

— Знам какво ще правя аз — твърдо отговори Каролин. — Вече обичам това бебе. Няма да се отървавам от него.

Вали предполагаше, че тя живее с това знание от няколко седмици и е размишлявала дълго и упорито. В същото време беше сащисан от целеустремеността й.

— Говориш сякаш това няма нищо общо с мен — каза той.

— Това е моето тяло! — разгорещено отвърна тя. Чистачката се озърна и Каролин сниши глас, макар да продължи да говори настойчиво. — Няма да търпя някой мъж, бил той баща ми или ти, да ми казва какво да правя с тялото си!

Вали предположи, че баща й се е опитал да я убеди да направи аборт.

— Аз не съм баща ти — отговори той. — Няма да ти казвам какво да правиш и не искам да те придумвам да правиш аборт.

— Съжалявам.

— Но това наше бебе ли е, или само твое?

Каролин заплака.

— Наше.

— Тогава няма ли да поговорим какво ще правим — заедно?

Тя стисна ръката му.

— Толкова си зрял. Хубаво е. Ще станеш баща, преди да си навършил осемнадесет.

Шокираща мисъл. Вали си представи собствения си баща, късо подстриган, с костюм с жилетка. Сега от Вали се искаше да играе същата роля — властен, авторитетен, надежден, винаги способен да издържа семейството си. Той не беше готов, каквото и да казваше Каролин.

Но въпреки това трябваше да го направи.

— Кога? — попита той.

— През ноември.

— Искаш ли да се омъжиш?

Каролин се усмихна през сълзи.

— А ти искаш ли да се ожениш за мен?

— Повече от всичко на света.

— Благодаря ти — отговори Каролин и го прегърна.

Чистачката се прокашля неодобрително. Разговорите бяха позволени, но не и физическият контакт.

— Знаеш, че не мога да остана на изток — продължи Вали.

— Не може ли баща ти да наеме адвокат? Или да упражни някакво политическо влияние? Правителството може да те помилва, ако се обяснят всички обстоятелства.

Семейството на Каролин не беше политическо. Това на Вали обаче беше и той знаеше с пълна сигурност, че никога няма да бъде амнистиран за убийството на граничаря.

— Не е възможно. Ако остана тук, ще ме екзекутират за убийство.

— Какво можеш да направиш тогава?

— Трябва да се върна на запад и да остана там, освен ако комунизмът не падне. А не виждам как това ще стане, докато съм жив.

— Няма.

— Ще се наложи да дойдеш с мен в Западен Берлин.

— Как?

— Ще излезем по пътя, по който аз влязох. Неколцина студенти са изкопали тунел под „Бернауерщрасе“. — Погледна си часовника. Времето минаваше бързо. — Трябва да сме там по залез.

Каролин изглеждаше ужасена.

— Днес?

— Да, веднага.

— О, Боже.

— Не би ли предпочела детето ни да расте в свободна страна?

Каролин се бореше вътрешно и сбърчи лице, като че това й причиняваше болка.

— Бих предпочела да не поемам големи рискове.

— Аз също. Но нямаме избор.

Каролин отмести поглед от него и загледа редовете пейки, усърдната чистачка и гравираната табличка с надпис: „Аз съм пътят, истината и животът“. „Това не помага“, рече си Вали, но Каролин взе решение.