Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Срещал съм името по вестниците.

— Прякорът ти казва всичко, което трябва да знаеш за него. А като че ли това не е достатъчно, в Бирмингам е и най-насилническият клон на Ку-клукс-клан.

— Имаш ли представа защо?

— Това е стоманодобивен град и индустрията е в упадък. Квалифицираната и високоплатена работа винаги е била запазена за белите, докато черните получават нископлатена работа, чистачи например. Сега белите отчаяно се мъчат да запазят богатството и привилегиите си, точно в момента, когато черните искат своя справедлив дял.

Това беше проницателен анализ и уважението на Джордж към Верина се покачи още малко.

— Какво показва това само по себе си?

— Членовете на Клана хвърлят самоделни бомби по къщите на богатите негри в смесените квартали. Някои хора наричат града Бомбингам. Излишно е да казвам, че полицията никога не арестува никого за бомбите, а ФБР някак си не успява да измъдри кой може да го прави.

— Не е изненадващо. Дж. Едгар Хувър не може и мафията да намери. Но знае името на всеки един комунист в Америка.

— Тук обаче властта на белите отслабва. Някои хора започват да разбират, че тя вреди на града. Бивола Конър току-що загуби кметските избори.

— Знам. Позицията на Белия дом е, че бирмингамските негри ще получат каквото искат, когато му дойде времето, стига да са търпеливи.

— А позицията на доктор Кинг е, че сега е моментът да увеличим натиска.

— И как се получава?

— Честно казано, разочаровани сме. Когато седнем някъде да хапнем, сервитьорката гаси осветлението и казва извинете, затваряме.

— Умно. Някои градове постъпваха така с участниците в Похода на свободата. Вместо да вдигат шум, просто не обръщаха внимание какво става. Но подобна сдържаност дойде множко на повечето сегрегационисти и те скоро пак започнаха да бият.

— Бивола Конър не ни дава разрешение за демонстрация, затова нашите походи са незаконни и участниците обикновено отиват в затвора. Но те са твърде малко и не попадат в националните новини.

— Значи може би е време за нова промяна на тактиката.

Една млада чернокожа жена влезе в ресторанта и приближи към масата им.

— Преподобният доктор Кинг се освободи и ще Ви приеме, господин Джейкс.

Джордж и Верина оставиха обеда си наполовина. Също като с президента, човек не караше доктор Кинг да го чака да си довърши работата.

Върнаха се в Гастън и се качиха в апартамента на Кинг. Както винаги, той беше облечен в черен делови костюм. Жегата явно не му правеше впечатление. Джордж отново беше поразен от дребния му ръст и хубостта му. Този път Кинг беше по-малко бдителен и по-приветлив.

— Седнете, моля — каза той и посочи един диван. Гласът му беше мек, дори когато думите му бяха остри. — Какво има да ми каже главният прокурор, което не може да каже по телефона?

— Иска да помислите за отлагане на вашата кампания тук, в Алабама.

— Някак не съм изненадан.

— Той подкрепя това, което опитвате да постигнете, но усеща, че протестът може би е ненавременен.

— Кажете ми защо.

— Бивола Конър току-що е загубил кметските избори в полза на Албърт Баутуел. Има нова градска управа. Баутуел е реформатор.

— Някои хора са на мнение, че Баутуел е само поразкрасена версия на Бивола Конър.

— Преподобни, може и така да е, но Боби би искал да дадете на Баутуел възможността да се докаже по един или друг начин.

— Разбирам. Значи посланието е: чакайте.

— Да, сър.

Кинг погледна Верина, сякаш я подканваше да коментира, но тя не каза нищо.

След миг Кинг каза:

— Миналия септември бизнесмените в Бирмингам обещаха да премахнат унизителните надписи „Само за бели“ от магазините си и в замяна Фред Шатълсуърт се съгласи на мораториум върху демонстрациите. Ние удържахме нашето обещание, но бизнесмените нарушиха тяхното. Както се е случвало толкова много пъти, надеждите ни бяха разбити.

— Съжалявам да го чуя — отвърна Джордж. — Но…

Кинг пренебрегна прекъсването.

— Ненасилственото пряко действие цели да създаде толкова напрежение и усещане за криза, че дадената общност да се принуди да се изправи срещу проблема и да отвори вратата за искрените преговори. Вие искате да дам на Баутуел време да покаже истинското си лице. Баутуел може и да не е такъв грубиян като Конър, но е сегрегационист, отдаден на запазването на статуквото. Той трябва да бъде подтикнат да действа.

Това беше толкова разумно, че Джордж дори не можеше да се престори на несъгласен, макар вероятността да успее да промени намеренията на Кинг да намаляваше бързо.