Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Вълнението й се засили, когато тя започна да допуска, че белите южняци са стигнали твърде далеч. Сега пресата говореше за насилие срещу деца по американските улици. Все още цитираха хора, които твърдяха, че за всичко са виновни Кинг и неговите агитатори, но обичайният за сегрегационистите тон на самоуверено презрение беше изчезнал и беше заменен от нотка на отчаяно отричане. Възможно ли беше една снимка да промени всичко?

Селинджър влезе в службата.

— Чуйте всички. Президентът погледна вестниците тази сутрин, видя снимките от Бирмингам и се отврати. Той би желал пресата да научи за това. Не е официално изявление, а брифинг извън протокола. Ключовата дума е „отвратен“. Ако обичате, пуснете го веднага.

Мария и Нели се спогледаха и вдигнаха вежди. Това беше промяна.

Мария вдигна телефона.

Към понеделник сутринта Джордж се движеше като старец и предпазливо се мъчеше да намали пристъпите на болката. Водното оръдие на бирмингамската пожарна команда произвеждаше налягане от сто паунда на квадратен инч според вестниците, а Джордж чувстваше всеки паунд върху всеки инч от гърба си.

В понеделник сутринта той не беше единственият с болки. Стотици демонстранти бяха наранени. Някои бяха нахапани от кучетата достатъчно зле, та да имат нужда от шевове. Хиляди ученици още бяха в затвора.

Джордж се молеше страданията им да си заслужават.

Вече имаше надежда. Богатите бели бизнесмени в Бирмингам искаха да се сложи край на конфликта. Никой не пазаруваше — негрите бойкотираха магазините в центъра на града, а ефектът беше още по-силен, понеже белите се бояха да не се озоват в разгара на някой метеж. Даже коравите собственици на стоманолеярните и фабриките усещаха, че репутацията на града като световна столица на расисткото насилие вреди на бизнеса.

А на Белия дом му бяха противни заглавията, които продължаваха да излизат в цял свят. Чуждестранните вестници, които приемаха за даденост правото на негрите на справедливост и демокрация, не можеха да разберат защо американският президент изглежда неспособен да приложи собствените си закони.

Боби Кенеди прати Бърк Маршъл да опита да се договори с най-видните граждани на Бирмингам. Денис Уилсън му помагаше. Джордж нямаше вяра нито на единия, нито на другия. Маршъл беше омаловажил доклада на Комисията по гражданските права с юридически дрънканици, а Денис открай време се отнасяше ревниво към Джордж.

Белият елит на Бирмингам не можеше да преговаря пряко с Мартин Лутър Кинг, затова Денис и Джордж трябваше да действат като посредници, а Верина да представлява Кинг.

Бърк Маршъл искаше Кинг да отмени насрочената за понеделник демонстрация.

— И така да свали напрежението тъкмо когато печели предимство? — обърна се невярващо Верина към Денис Уилсън. Седяха в изискания салон на Гастън. Джордж кимна в знак на съгласие.

— И без това точно сега градската управа не може да направи нищо — отвърна Денис.

Градската управа преживяваше своя собствена, но не отделна криза: Бивола Конър оспорваше в съда изборната си загуба, затова имаше двама души, които твърдяха, че са кметове. Верина каза:

— Значи те са разделени и отслабени — хубаво! Ако ги чакаме да изгладят различията помежду си, те ще се върнат по-силни и по-решителни. Вие в Белия дом нищо ли не разбирате от политика?

Денис твърдеше, че активистите за граждански права не са наясно какво искат. Това също вбеси Верина.

— Имаме четири прости искания. Първо: незабавна десегрегация на заведенията за хранене, тоалетните, чешмите, всичко в магазините. Второ: недискриминационно наемане и издигане на чернокожите служители в магазините. Трето: освобождаване на всички демонстранти от затвора и снемане на обвиненията. Четвърто: в бъдеще комитет с представители на двете раси да договори десегрегацията на полицията, училищата, парковете, киносалоните и хотелите. — Тя ядно изгледа Денис. — Нещо неясно?

Кинг искаше неща, които би трябвало да се разбират от само себе си, ала бяха твърде много за белите. Същата вечер Денис се върна в Гастън и изложи пред Джордж и Верина контрапредложенията. Собствениците на магазините бяха готови да десегрегират пробните незабавно, а останалите неща — след време. Петима-шестима черни служители можеха да бъдат повишени в „служби с вратовръзка“ веднага след спирането на демонстрациите. Бизнесмените не можеха да направят нищо за затворниците, понеже това беше работа на съдилищата. Със сегрегацията на училищата и другите места в града трябваше да се занимават кметът и градският съвет.