Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Днес Бирмингам постигна съгласие със своята съвест!

След малко той припадна и трябваше да го изнесат. Мартин Лутър Кинг обяви победа и отлетя у дома в Атланта.

Белият елит на Бирмингам най-сетне се беше съгласил на някакви мерки за десегрегация. Верина се оплакваше, че това не е много и беше права донякъде: направени бяха няколко малки отстъпки. Но Джордж вярваше, че е настъпила огромна принципна промяна — белите бяха приели необходимостта да разговарят с негрите за сегрегацията. Вече нямаше само те да налагат закона. Преговорите щяха да продължат и можеха да вървят само в една посока.

Малък напредък или важна повратна точка, всеки цветнокож в Бирмингам празнуваше в събота вечер и Верина покани Джордж в стаята си.

Скоро разбра, че тя не е от момичетата, които обичат мъжът да командва в леглото. Знаеше какво иска и се чувстваше свободна да го поиска. Джордж нямаше нищо против.

Той не би възразил почти срещу нищо. Беше очарован от прекрасното й светло тяло и магьосническите зелени очи. Верина говореше доста, докато се любеха, казваше му как се чувства, питаше го дали нещо му е приятно или го смущава, а от разговора се чувстваха по-близки. Той осъзна по-ясно от всякога как чрез секса можеш да опознаеш характера, а не само тялото на другия.

Към края тя поиска да е отгоре. Това също беше ново — нито една жена досега не беше го правила с него. Верина го възседна, той я хвана за хълбоците и започна да се движи заедно с нея. Тя затвори очи, но той не. Наблюдаваше лицето й, очарован и омаян, а когато тя най-сетне стигна докрай, той я последва.

Няколко минути преди полунощ Джордж стоеше по халат до прозореца и гледаше уличните светлини на Пето авеню, докато Верина беше в банята. Мислите му се върнаха към споразумението между Кинг и белите в Бирмингам. Ако това е победа за движението за граждански права, твърдолинейните сегрегационисти не биха приели поражението, прецени той; но какво ще направят? Бивола Конър несъмнено имаше план за саботиране на споразумението. Същото навярно се отнасяше и до Джордж Уолъс, губернатора расист.

В този ден Ку-клукс-клан имаше събор в Бесимър, градец на тридесетина километра от Бирмингам. Според разузнаването на Боби Кенеди бяха дошли привърженици от Джорджия, Тенеси, Южна Каролина и Мисисипи. Несъмнено ораторите цяла вечер ги бяха настройвали и сега те негодуваха френетично срещу предаването на Бирмингам на черните.

Жените и децата би трябвало вече да са се разотишли, но мъжете щяха да останат, да пият и да се перчат какво ще направят.

На другия ден, неделя, беше дванадесети май, Денят на майката. Джордж си припомни Деня на майката преди две години, когато белите бяха опитали да убият него и останалите участници в Похода на свободата със запалителни бомби в автобуса в Анистън, на близо сто километра от тук.

Верина излезе от банята.

— Върни се в леглото — каза тя и се мушна под чаршафа.

Джордж нямаше търпение. Надяваше се да се любят още поне веднъж преди зазоряване. Но тъкмо се обръщаше от прозореца и нещо привлече погледа му. Фаровете на две коли, които приближаваха по Пето авеню. Първата беше бяла патрулна кола на бирмингамската полиция, ясно отбелязана с номер 25. Следваше я стар Шевролет от петдесетте с обла муцуна. И двете коли забавиха, когато се изравниха с Гастън.

Джордж внезапно забеляза, че местните и щатските полицаи, които патрулираха по улиците около мотела, бяха изчезнали. На тротоара нямаше никого.

Какво, по дяволите…

След секунда от отворения заден прозорец на Шевролета хвърлиха нещо. То прелетя над тротоара и удари стената на мотела. Предметът се приземи точно под прозорците на ъгловата стая 30, апартаментът, заеман от Мартин Лутър Кинг до заминаването му по-рано днес.

После двете коли ускориха ход.

Джордж се махна от прозореца, прекоси стаята с две крачки, и се хвърли върху Верина.

Недоволният й писък беше заглушен от страшен гръм. Цялата сграда се разлюля като от земетръс. Въздухът се изпълни със звука на счупени стъкла и падаща мазилка. Прозорецът на стаята им се разби със звън като от камбана, която бие на умряло. Настана зловеща тишина. Когато шумът от двете коли заглъхна, Джордж чу викове и писъци от вътрешността на сградата.

— Добре ли си? — попита той Верина.

— Какво стана, по дяволите?

— Някой хвърли бомба от кола — Джордж се свъси. — Колата имаше полицейски ескорт. Можеш ли да повярваш?

— В този проклет град? Можеш да се обзаложиш, че вярвам.