Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Джордж се претърколи от нея и огледа стаята. Подът беше посипан с натрошени стъкла. На края на леглото висеше парче зелен плат и след малко Джордж разбра, че това е пердето. Ударната вълна беше съборила от стената снимка на Рузвелт и тя лежеше с лицето нагоре на килима, а усмивката на президента беше назъбена от счупеното стъкло.

— Трябва да слезем долу — каза Верина. — Може да има ранени.

— Чакай малко. Ще донеса обувките ти.

Стъпи на едно чисто място на килима. За да прекоси стаята, трябваше да вдига от пода парчета стъкло и да ги хвърля настрани. Обувките и на двама им бяха в гардероба. Това му хареса. Пъхна нозе в черните си половинки и отнесе на Верина нейните бели обувки с високи токове.

Светлините угаснаха.

Двамата бързо се облякоха в тъмното. Откриха, че няма вода в банята.

Слязоха долу.

Тъмното фоайе беше пълно с изпаднали в паника служители и гости на хотела. Няколко души кървяха, но явно нямаше убити. Джордж си проправи път и излезе. На светлината на уличните лампи видя в стената на сградата дупка с ширина метър и половина, а по тротоара бяха пръснати тежки отломки. Фургоните в съседния парцел бяха съсипани от взрива. Но по чудо нямаше тежко ранени.

Пристигна полицай с куче, после дойде линейка, после още полицаи. Пред мотела и в парка „Кели Инграм“ на другата пряка заплашително започнаха да се трупат групи негри. „Не са кротките християни, които радостно и с химни на уста излизаха от Баптистката църква на Шестнадесета улица“, угрижено забеляза Джордж. Тази тълпа беше прекарала съботната вечер в пиене по баровете, игралните зали и долнопробните кръчми. Не поддържаха предпочитаната от Мартин Лутър Кинг философия на пасивната съпротива, проповядвана навремето от Ганди.

Някой каза, че е избухнала и друга бомба на няколко преки, в свещеническия дом, обитаван от брата на Мартин Лутър Кинг, Алфред, известен като Ей Ди Кинг. Свидетел беше видял униформен полицай да оставя пакет в портика няколко секунди преди взрива. Явно бирмингамската полиция се беше опитала да убие братята Кинг едновременно.

Тълпата ставаше все по-гневна.

Скоро започнаха да хвърлят бутилки и камъни. Кучетата и водните оръдия бяха предпочитаните мишени. Джордж се върна в мотела. Верина помагаше да извадят една стара негърка от срутена стая на приземния етаж на светлината на фенери.

— Навън става грозно — каза й Джордж. — Хвърлят камъни по полицаите.

— Така и трябва, по дяволите. Полицаите са поставили бомбите.

— Помисли си — настоя Джордж. — Защо белите искат метеж тази вечер? За да саботират споразумението.

Верина забърса прахта от мазилката от челото си. Джордж наблюдаваше лицето й и видя как гневът се измества от пресметливост.

— Проклятие. Прав си.

— Не можем да го допуснем.

— Но как да го спрем?

— Трябва да изкараме всички водачи на движението навън да успокоят народа.

Тя кимна.

— Да, по дяволите. Започвам да събирам хората.

Джордж се върна навън. Метежът се беше разраснал бързо. Едно такси беше преобърнато и подпалено и сега гореше по средата на улицата. На другата пряка пък гореше бакалия. Патрулните коли, които идваха от центъра на града, бяха спирани на Седемнадесета улица от вихрушка хвърлени предмети.

Джордж грабна мегафон и се обърна към тълпата.

— Запазете спокойствие! Не излагайте на опасност сделката, която постигнахме! Сегрегационистите искат да провокират метеж — не им давайте каквото искат! Прибирайте се по домовете си да спите!

Един чернокож, който стоеше наблизо, му каза:

— Как така ние трябва да се прибираме по домовете си всеки път, когато те започват насилието!

Джордж скочи на капака на една паркирана кола и застана на покрива.

— Това не ни помага! — каза той. — Нашето движение е ненасилствено! Всички се прибирайте!

— Ние сме ненасилствено движение, но те не са! — викна някой.

После празна бутилка от уиски полетя във въздуха и удари Джордж по челото. Той слезе от покрива на колата. Докосна главата си. Болеше, но не кървеше.

И други подеха този вик. Верина се появи с неколцина водачи на движението и проповедници. Те се смесиха с тълпата и опитаха да вразумят хората. Ей Ди Кинг се качи върху една кола.

— В нашия дом току-що хвърлиха бомба! — викна той. — Ние казваме: „Отче, прости им, защото те не знаят какво вършат“. Но вие не помагате — вие ни вредите! Моля, опразнете този парк!

Призивите бавно подействаха. Джордж забеляза, че Бивола Конър не се мярка — началстваше шефът на полицията Джейми Мур. Той беше професионалист, а не назначен по политически причини, и това помогна. Отношението на полицията изглеждаше променено. Гледачите на кучета и пожарникарите вече не бяха видимо нетърпеливи да се бият. Джордж чу някакво ченге да се обръща към група негри с думите „Ние сме ваши приятели!“ Глупости, но от нов вид.