Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Комунистите вдигнаха голяма шумотевица за това. Наричат те престъпник.

Освен това бяха изискали екстрадирането на Вали. Правителството на Западна Германия беше отказало с довода, че граничарят е стрелял по германски гражданин, който просто е искал да мине от една берлинска улица на друга, и отговорен за смъртта му е неизбраният източногермански режим, който незаконно държи населението затворено.

С ума си Вали не вярваше, че е направил нещо нередно, но със сърцето си не можеше да приеме, че е убил човек.

— Ако мина границата, ще ме арестуват — каза той на Дани.

— Прецакан си, мой човек.

— И още не знам защо Каролин не дойде.

— А не можеш да се върнеш да я попиташ. Освен…

Вали наостри уши.

— Освен какво?

Дани се поколеба.

— Нищо.

Вали остави чашата. Нямаше да остави нещо такова да мине край него.

— Хайде, човече, какво? Дани отвърна умислено:

— Май от всички хора в Берлин този, на когото мога да вярвам, е момчето, което уби източногерманския граничар.

Това беше влудяващо.

— За какво говориш?

Дани взе решение.

— О, просто чух нещо.

„Ако е просто нещо, което е чул, няма да се държи така потайно“, прецени Вали.

— И какво си чул?

— Може да има как да се върнеш, без да минаваш през контролен пункт.

— Как?

— Не мога да ти кажа.

Вали се ядоса. Дани явно го разиграваше.

— Тогава защо, по дяволите, го спомена?

— Я се успокой. Не мога да ти кажа, но мога да те заведа да се видиш с един човек.

— Кога?

Дани се позамисли, после отговори на въпроса с въпрос.

— Готов ли си да се върнеш днес? Да речем сега?

Вали се страхуваше, но не се поколеба.

— Да. Но защо е това бързане?

— За да нямаш възможността да кажеш на някого. Не мога да ги нарека точно професионалисти в сигурността, но и не са пълни глупаци.

Говореше за организирана група. Звучеше обещаващо. Вали слезе от столчето.

— Мога ли да оставя китарата си тук?

— Ще я прибера в склада — Дани взе китарата в калъфа й и я заключи в шкаф с още няколко инструмента и разни усилватели. — Да вървим.

Клубът е намираше точно до „Ку’дам“. Дани затвори и двамата се отправиха към най-близката станция на метрото. Дани забеляза накуцването на Вали.

— Във вестниците пише, че си бил прострелян в крака.

— Аха. Боли адски.

— Предполагам, че мога да ти се доверя. Един агент на ЩАЗИ под прикритие не би стигнал до там сам да се простреля.

Вали не знаеше да се вълнува ли или да се плаши. Наистина ли можеше да се върне в Източен Берлин още днес? Струваше му се прекалено много да се надява на това. А в същото време вероятността го изпълваше с ужас. В Източна Германия все още съществуваше смъртното наказание. Заловяха ли го, вероятно щяха да го екзекутират с гилотина.

Вали и Дани взеха метрото през града. На Вали му хрумна, че това може и да е капан. ЩАЗИ вероятно имаше агенти в Западен Берлин, а собственикът на Минезенгер можеше да е един от тях. А щяха ли да си направят толкова труд, за да го заловят? Прекалено беше, но Вали знаеше колко отмъстителен е Ханс Хофман и прецени, че е възможно.

Докато пътуваха в метрото, Вали тайно разглеждаше Дани. Възможно ли бе той да е агент на ЩАЗИ? Трудно беше да си го представи. Дани беше на около двадесет и пет, а въздългата му коса беше сресана напред по последна мода. Носеше боти с ластик отстрани и остри носове. Въртеше успешен клуб. Твърде готин беше за ченге.

От друга страна, положението му беше отлично да шпионира младите антикомунисти в Западен Берлин. Повечето от тях навярно посещаваха неговия клуб. Дани трябва да познаваше почти всички изявени студенти в града. Интересуваше ли се ЩАЗИ с какво се занимават тези младежи?

Интересуваше се, естествено. Полицаите бяха обсебени като средновековни свещеници, които преследват вещици.

Ала Вали не можеше да пропусне този случай, ако това му позволеше отново да говори с Каролин. Само още веднъж.

Закле се да внимава.

Когато излязоха от метрото в квартала „Вединг“ слънцето вече залязваше. Тръгнаха на юг и Вали бързо разбра, че са се насочили към „Бернауерщрасе“, откъдето беше избягала Ребека.

В гаснещата светлина забеляза, че улицата се е променила. От южната страна на мястото на оградата от бодлива тел сега имаше бетонна стена, а сградите от комунистическата страна бяха в процес на събаряне. От свободната страна, където стояха Вали и Дани, улицата изглеждаше запустяла. Магазините по приземните етажи на жилищните сгради бяха западнали. Вали предполагаше, че никой не иска да живее толкова близо до Стената, противна за окото и за сърцето.