Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Натисна педала и пак врътна волана в опит да се върне на пътя. Беше загубил ускорение. Успя да се насочи към бариерата на изхода. Не знаеше дали се движи достатъчно бързо, та да я разбие. Устоя на подтика да смени скоростта и остави двигателя да вие на първа.

Усети остро бодване, все едно някой е забил нож в крака му. Извика от шок и болка. Стъпалото му се отмести от педала и ванът веднага забави ход. Трябваше да се насили пак да даде газ, колкото и да болеше. Изкрещя от болка. Усети как горещата кръв се стича от прасеца в обувката му.

Колата удари втората дървена бариера. Вали отново беше хвърлен напред; отново воланът натърти ребрата му; отново дървената бариера се нацепи и падна; и отново ванът продължи напред.

Мина през настлан с бетон участък. Стрелбата престана. Вали видя улица с магазини, реклами на Лъки Страйк и Кока-Кола, лъскави нови коли и — най-хубавото от всичко — малка група сащисани войници в американски униформи. Свали крак от педала и опита да спре. Изведнъж болката стана прекалено силна. Левият му крак беше парализиран и той не можеше да натисне педала на спирачката. Отчаяно завъртя волана и спря в една улична лампа.

Войниците се завтекоха към колата и единият рязко отвори вратата.

— Добра работа, хлапе, успя! — каза единият.

Успях, помисли Вали. Жив съм и съм свободен. Но без Каролин.

— Страхотно минаване — продължи войникът с възхищение. Не беше много по-голям от Вали.

Когато се поотпусна, болката стана смазваща.

— Кракът ме боли — успя да промълви той.

Войникът погледна надолу.

Боже мой, вижте колко кръв! — обърна се и каза на някого зад гърба си — Ей, викнете линейка.

Вали загуби съзнание.

Зашиха раната от куршума и на другия ден Вали беше изписан от болницата с натъртени ребра и превързан ляв прасец.

Според вестниците, граничарят, когото беше прегазил, беше умрял.

Вали с куцукане се добра до фабриката за телевизори Франк и разказа историята си на датския счетоводител Енок Андерсен, който се нагърби да предаде на Вернер и Карла, че синът им е добре. Андерсен даде на Вали малко западногермански марки и той взе стая в общежитието на Асоциацията на християнската младеж.

Ребрата го боляха при всяко обръщане в леглото и той спа зле.

На другия ден извади китарата от вана. За разлика от него, инструментът беше останал невредим при минаването. Колата обаче беше отписана.

Вали кандидатства за западногермански паспорт, какъвто бегълците получаваха автоматично.

Беше свободен. Избягал беше от задушаващото пуританство на комунистическия режим на Валтер Улбрихт. Можеше да свири и да пее каквото сам избере.

И беше нещастен.

Каролин му липсваше. Имаше чувството, че е загубил ръката си. Продължаваше да мисли какво ще й каже или за какво ще я помоли довечера или утре, после изведнъж си спомняше, че не може да говори с нея и всеки път усещаше този ужасен спомен като удар в стомаха. Виждаше някое хубаво момиче на улицата и се замисляше какво могат да направят двамата с Каролин в задницата на вана другата събота; после осъзнаваше, че няма да има повече вечери във вана и се поболяваше от мъка. Минаваше покрай заведения, където би могъл да получи работа и се чудеше би ли понесъл да свири без Каролин.

Говори по телефона със сестра си Ребека, която настояваше той да иде в Хамбург и да живее с нея и съпруга й, но Вали благодари и отклони предложението. Не можеше да се насили да напусне Берлин, докато Каролин още се намира в източната половина на града.

Потънал в мъка по нея, седмица по-късно Вали взе китарата си и отиде в клуб Минезенгер, където се бяха запознали две години по-рано. Имаше надпис, че в понеделник е затворено, но вратата беше открехната и той влезе.

Дани Хаусман, младият конферансие и собственик, седеше зад бара и правеше сметки в тефтера.

— Помня те — каза той. — Близнаците Бобси. Бяхте страхотни. Защо не се върнахте?

— Онези от Фопо ми счупиха китарата — обясни Вали.

— Виждам обаче, че имаш нова.

Вали кимна.

— Но загубих Каролин.

— Каква небрежност. Хубаво момиче беше.

— И двамата живеехме на изток. Тя още е там, но аз избягах.

— Как?

— Минах с колата през бариерата.

— Ти ли си бил? Четох за това във вестниците. Голяма работа си! А защо не взе мацето?

— Не дойде на срещата.

— Лошо. Искаш ли питие? — Дани мина зад бара.

— Благодаря. Искам да се върна за нея, но сега там ме търсят за убийство.

Дани наточи две чаши бира.