Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— О, Вали, толкова е опасно!

— Няма безопасен начин за измъкване.

— Ти нямаш камион.

— Ще откраднем този ван — след представлението Джо винаги оставаше на бара, докато Вали опаковаше комплекта барабани и натоварваше вана. Докато свърши, Джо беше повече или по-малко пиян и Вали го откарваше у дома. Нямаше книжка, но Джо не знаеше това, а и никога не беше достатъчно трезвен да забележи неправилното му шофиране. След като настанеше Джо в апартамента му, Вали трябваше да прибере барабаните в антрето и вана — в гаража. — Мога да го взема тази вечер, след представлението. Можем да минем границата рано сутринта, веднага след отварянето на контролния пункт.

— Ако закъснея, баща ми ще дойде да ме търси.

— Прибери се у дома, легни да спиш и стани рано. Ще те чакам пред училището. Джо няма да се събуди преди пладне. Докато разбере, че ванът го няма, ние ще се разхождаме в Тиргартен.

Каролин го целуна.

— Страх ме е, но те обичам — каза тя.

Вали чу оркестъра да свири „Авалон“, заключителната мелодия за първата част, и осъзна, че разговарят отдавна.

— Излизаме на сцената след пет минути. Да вървим.

Оркестърът слезе от сцената и дансингът се опразни. На Вали му беше нужно по-малко от минута да нагласи микрофоните и малкия усилвател за китарата. Публиката се върна към питиетата и разговорите. После се появиха Близнаците Бобси. Някои клиенти не обърнаха внимание, а други ги загледаха с интерес: Вали и Каролин бяха привлекателна двойка и това винаги беше добро начало.

Както обикновено, започнаха с „Нох айнен танц“, което привлече вниманието на хората и ги разсмя. Изпяха няколко песни, две на Евърли Брадърс и „Хей, Пола“ — хит на един американски дует, който доста приличаше на тях, Пол и Пола. Вали имаше висок глас и припяваше хармонии върху нейния мотив. Беше развил стил на свирене, който беше едновременно ритмичен и мелодичен.

Завършиха с „Ако имах чук“. Хареса се на по-голямата част от публиката. Хората пляскаха в такт, но тук-таме се видяха строги физиономии при думите „справедливост“ и „свобода“ в рефрена.

Слязоха от сцената под бурни аплодисменти. Главата на Вали се въртеше от еуфорията, че е очаровал публиката. Беше по-добре от това да си пиян. Той летеше.

Джо мина край тях зад кулисите и каза:

— Ако отново изпеете тази песен, уволнени сте.

Въодушевлението на Вали изчезна. Имаше чувството, че са го зашлевили. Той гневно каза на Каролин:

— Това решава нещата. Напускам тази вечер.

Върнаха се във вана. Често се любеха още веднъж, но тази вечер и двамата бяха прекалено напрегнати. Вали кипеше от гняв.

— В колко часа най-рано можеш да се срещнеш с мен сутринта?

Тя помисли малко.

— Ще се прибера сега и ще им кажа, че трябва да си легна рано, понеже трябва да ставам рано… за репетиция за първомайския парад в института.

— Добре — отговори Вали.

— Мога да съм при теб в седем, без да предизвиквам подозрение.

— Отлично. Няма да има голямо движение през контролния пункт по това време в неделя сутрин.

— Тогава ме целуни отново.

Целунаха се дълго и пламенно. Вали докосна гърдите й, после се дръпна.

— Следващия път, когато се любим, ще бъдем свободни.

Слязоха от вана.

— В седем — повтори Вали.

Каролин му помаха и изчезна в нощта.

Вали прекара остатъка от вечерта, носен на вълната на надежда, примесена със страх. Непрестанно се изкушаваше да покаже на Джо, че го презира, но и се боеше, че по някаква причина няма да може да открадне вана. Но и да беше издал чувствата си, Джо не забеляза и в един Вали вече беше паркирал на улицата пред училището. Беше на два завоя от контролния пункт и оттам не можеха да го видят: не искаше граничарите да го забележат и да станат подозрителни.

Легна на възглавниците отзад и затвори очи, но беше прекалено студено да спи. През по-голямата част от нощта мисли за семейството си. Баща му беше в лошо настроение повече от година. Татко вече не притежаваше фабриката за телевизори в Западен Берлин: беше я прехвърлил на Ребека, за да не успее източногерманското правителство да намери как да я отнеме от семейството. Все още опитваше да я ръководи, макар че не можеше да ходи там. Наел беше един датски счетоводител, който му служеше за свръзка. Като чужденец, Енок Андерсен можеше да минава между Западен и Източен Берлин веднъж седмично и да се вижда с татко. Така не се ръководеше бизнес и това го влудяваше.

Вали не мислеше, че и майка му е щастлива. Тя беше преди всичко погълната от работата си на старша сестра в голяма болница. Мразеше комунистите толкова, колкото мразеше и нацистите, но нищо не можеше да направи.