Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Всеки знае кои са ястребите и кои са гълъбите — каза Бънди. Той самият беше ястреб. — Днес е денят на гълъбите.

Но тази сутрин ястребите бяха малко: всички ценяха начина, по който президентът се справи с кризата, дори някои от онези, които до скоро твърдяха, че е опасно слаб, и го притискаха да въвлече Съединените щати във война.

Джордж събра смелост да се пошегува с президента.

— Може би сега трябва да се справите с индокитайската гранична война, господин президент.

— Не мисля, че някой от тях или пък който и да е друг иска да го направя.

— Но днес Вие нямате равен.

Президентът се разсмя.

— Това ще продължи около седмица.

Боби Кенеди се радваше, че ще може да прекара повече време със семейството си.

— Почти забравих пътя до дома — рече той.

Само генералите бяха нещастни. Комитетът на обединените началник-щабове, който се беше събрал в Пентагона да завърши плановете за въздушното нападение над Куба, беше гневен. Пратиха на президента спешно съобщение, че съгласието на Хрушчов е само хитрина за печелене на време. Къртис Ле Мей каза, че това е най-големият разгром в американската история. Никой не обърна внимание.

Джордж беше научил нещо и усещаше, че му трябва време да го смели. Политическите въпроси бяха по-тясно преплетени, отколкото си беше представял досега. Винаги беше мислил, че проблеми като Берлин и Куба са отделни и имат слаба връзка с въпроси като гражданските права и здравеопазването. Но президентът Кенеди не можеше да се справи с Кубинската ракетна криза, без да се замисля за отзвука в Германия. А ако се беше провалил в Куба, предстоящите междинни избори щяха да навредят на вътрешнополитическата му програма и да стане невъзможно той да прокара закона за гражданските права. Всичко беше свързано. Разбирането на този факт имаше отражение върху кариерата на Джордж, за което той трябваше да поразсъждава.

Когато срещата на ЕксКом завърши, Джордж се отправи към дома на майка си, без да сваля костюма. Беше слънчев есенен ден и листата бяха обагрени в червено и златисто. Майка му приготвяше вечеря за него, както обичаше да прави. Имаше пържоли и картофено пюре. Пържолите бяха препечени — Джордж не успя да я убеди да ги приготвя по френски средно изпечени. Но и така се наслаждаваше на храната, защото беше приготвена с любов.

После Джаки изми чиниите, той ги избърса и се приготвиха за вечерната служба в евангелистката църква Ветил.

— Трябва да благодарим на Бога, че ни избави — рече Джаки, докато стоеше пред огледалото до вратата и нагласяше шапката си.

— Ти, мамо, благодари на Бога — отвърна обичливо Джордж. — Аз ще благодаря на президента Кенеди.

— А защо просто не се договорим да благодарим и на двамата?

— Приемам — съгласи се Джордж и излязоха.

Танцовият оркестър на Джо Хенри имаше редовно изпълнение в събота вечер в ресторанта на хотел Европа в Източен Берлин, свиреше джазови стандарти и популярни мелодии за членовете на източногерманския елит и съпругите им. Джо, чието истинско име беше Йозеф Хайнрийд, не беше голям барабанист по мнението на Вали, но поддържаше ритъма, дори и пиян, освен това беше член на музикантския профсъюз и не можеха да го уволнят.

Джо се появи на служебния вход на хотела в шест вечерта със стария черен ван Фрамо Ф901. Скъпоценните му барабани бяха натоварени отзад и натъпкани с възглавници. Докато Джо седеше на бара и пиеше бира, работата на Вали беше да пренесе барабаните от вана на сцената, да ги извади от кожените калъфи и да ги нареди по вкуса на Джо. Имаше каса, два там-тама, солов барабан, фус, чинели и звънец. Вали боравеше с тях, като че бяха яйца — това беше американски комплект Слингърленд, който Джо беше спечелил на карти от някакъв американски войник през четиридесетте. Никога повече не би могъл да се сдобие с такъв.

Заплатата беше нищожна, но като част от сделката Вали и Каролин пееха в почивката под името Близнаците Бобси. А най-важното беше, че получиха членски карти на музикантския профсъюз, макар на седемнадесет Вали да бе твърде млад за това.

Мод, английската баба на Вали, се разкикоти като чу името на дуета.

— Вие Флоси и Фреди ли сте или Бърт и Нан? — попита тя. — Ох, Вали, наистина ме разсмиваш.

Оказа се, че Близнаците Бобси съвсем не са като Евърли Брадърс.

Имало поредица стари книжки за деца за невъзможно съвършеното семейство Бобси, което имало две двойки сладки розовобузи близнаци. Вали и Каролин обаче решиха да си запазят името.