Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Защо? — попита Вали. — За какво са го разпитвали?

— За теб.

— Ох, по дяволите.

— Казали са му, че си идеологически ненадежден.

— А кой го е разпитвал? Ханс Хофман ли?

— Не знам.

— Бас ловя, че е бил той. — „Ако Ханс не го е разпитвал лично, със сигурност е отговарял за случая“, помисли Вали.

— Казали са, че татко ще си загуби работата си, ако продължавам да се появявам на обществени места и да пея с теб.

— Трябва ли да правиш каквото ти кажат родителите? Ти си на деветнадесет.

— Обаче още живея с тях — Каролин беше завършила училище, но следваше за деловодителка в институт. — Както и да е, не мога да поема отговорността за уволнението на баща ми.

Вали беше съсипан. Това унищожаваше мечтата му.

— Но… ние сме толкова добри! Хората ни харесват.

— Знам. Толкова съжалявам.

— И откъде в ЩАЗИ въобще са разбрали за това, че пееш?

— Помниш ли мъжа с каскета, който ни проследи вечерта, когато се запознахме? Виждам го от време на време.

— Мислиш ли, че непрекъснато ме следи?

— Не непрекъснато — каза Каролин с по-тих глас. Хората винаги говореха тихо, когато споменаваха ЩАЗИ, дори когато никой не можеше да ги чуе. — Може би само от време на време. Но предполагам, че рано или късно ме е забелязал с теб и е открил името и адреса ми и така са се добрали до татко.

Вали отказваше да приеме онова, което се случваше.

— Ще заминем на запад — каза той.

Каролин явно се измъчваше.

— Боже мой, иска ми се да можехме.

— Хората бягат през цялото време.

Вали и Каролин често бяха обсъждали този въпрос. Бегълците преплуваха канали, сдобиваха се с фалшиви документи, криеха се между товара на камиони или просто тичаха оттатък. Понякога историите им се разказваха по западногерманските радиостанции, а още по-често се носеха всякакви слухове.

— И умират през цялото време — отвърна Каролин.

Колкото и да копнееше да избяга, Вали се измъчваше от възможността Каролин да бъде ранена или по-лошо. Граничарите стреляха на месо. А Стената се менеше непрестанно и ставаше все по-яка. Първоначално беше просто ограда от бодлива тел. Сега на много места представляваше двойна преграда от бетонни плочи, а широкото пространство по средата се осветяваше от прожектори, пазеше се от кучета и се наблюдаваше от вишки. Имаше даже противотанкови прегради. Никой никога не беше опитвал да мине с танк, обаче граничарите често бягаха.

— Сестра ми избяга — каза Вали.

— Но съпругът й беше осакатен.

Ребека и Бернд сега бяха женени и живееха в Хамбург. И двамата бяха учители, макар Бернд да беше в инвалидна количка: още не се беше възстановил напълно от падането. Писмата им до Карла и Вернер винаги се задържаха от Цензорите, но в края на краищата идваха.

— Както и да е, не искам да живея тук — насмешливо каза Вали. — Ще прекарам живота си в пеене на песни, одобрени от Комунистическата партия, а ти ще бъдеш деловодителка, за да може баща ти да си запази работата в автогарата. По-добре да пукна.

— Комунизмът не може да трае вечно.

— Защо не? Трае от 1917 година. А ако имаме деца?

— Какво те кара да кажеш това? — попита остро Каролин.

— Останем ли тук, ние не само се осъждаме на доживотен затвор. Нашите деца също ще страдат.

— Искаш ли да имаш деца?

Вали нямаше намерение да повдига този въпрос. Не знаеше дали иска деца. Първо трябваше да спасява собствения си живот.

— Е, не искам да имам деца в Източна Германия — каза той. Не беше се замислял за това по-рано, но когато го изрече, беше сигурен, че е така.

Каролин изглеждаше сериозна.

— Тогава може би трябва да избягаме. Но как?

Вали се беше заигравал с много идеи, но една му беше любима.

— Виждала ли си контролния пункт до моето училище?

— Всъщност никога не съм се заглеждала.

— Използва се от превозни средства, които карат стоки в Западен Берлин — месо, зеленчуци, сирене и тем подобни — според бащата на Вали, на източногерманското правителство не му харесваше да храни Западен Берлин, но му трябваха парите.

— И…?

Във въображението си Вали беше премислил някои подробности.

— Бариерата е просто летва с дебелина около петнадесет сантиметра. Показваш си документите, после граничарят вдига бариерата, за да пусне камиона ти. В двора преглеждат товара, а на изхода има подобна бариера.

— Да, спомням си как е устроено.

Вали се насили да звучи по-уверено, отколкото се чувстваше.

— Мисля, че шофьор, който има проблеми с граничарите, вероятно може да разбие двете бариери.