Кен Фоллетт - Прагът на вечността

В девет Каролин още я нямаше.

Да тръгва или да остане?

Ако пак изпеете тази песен, уволнени сте.

Вали запали двигателя.

Потегли бавно и зави зад първия ъгъл.

Трябваше да се движи бързо, за да мине през дървената бариера. От друга страна, приближеше ли с голяма скорост, граничарите щяха да са внимателни. Трябваше в началото да се движи нормално, да забави малко, за да ги залъже, и после да настъпи газта.

За беля, нищо особено не се случваше, когато настъпиш газта в тази кола. Фрамо имаше 900-кубиков трицилиндров двутактов двигател. Вали се замисли, че нямаше да е зле да беше оставил барабаните вътре, та да може тежестта им да придаде ускорение при удара.

Зави зад втория ъгъл и контролният пункт вече беше пред него. На около триста метра пътят беше препречен от бариера, която се вдигаше, за да се влезе в двор с караулка. Друга дървена бариера блокираше изхода. След него пътят беше пуст още тридесетина метра, после преминаваше в обикновена западноберлинска улица.

Западен Берлин, помисли Вали; после Западна Германия; после Америка.

Пред близката бариера чакаше някакъв камион. Вали припряно спря вана. Ако се наредеше на опашка, щеше да е в беда, понеже нямаше да има голяма възможност да ускори.

Докато камионът минаваше през бариерата, там спря втора кола. Вали чакаше. Но забеляза, че един граничар го гледа и си даде сметка, че присъствието му е отчетено. В опит да се прикрие, той слезе от вана, мина отзад и отвори задната врата. Така можеше да вижда през предното стъкло. Когато втората кола мина в двора, той се върна на шофьорското място.

Включи на скорост и се подвоуми. Не беше късно да обърне. Можеше да откара вана обратно в гаража на Джо и да се прибере пеш. Единственият проблем щеше да е да обясни на родителите си защо е бил навън цяла нощ.

Живот или смърт.

Ако сега изчакаше, можеше още някой камион да дойде и да блокира пътя му; после пък граничарят можеше да тръгне по улицата и да го попита какво, по дяволите, си въобразява, че върши, като се размотава пред контролния пункт. Така щеше да изтърве сгодния случай.

Ако пак изпеете тази песен…

Изключи съединителя и тръгна напред.

Вдигна петдесет километра в час, после малко забави. Граничарят на бариерата го гледаше. Докосна спирачката. Граничарят отмести поглед.

Вали даде газ.

Граничарят чу промяната в шума на двигателя и се обърна с леко учудено изражение. Докато Вали набираше скорост, граничарят му махаше да забави. Вали напразно натисна педала по-силно. Фрамо набираше скорост бавно, като слон. Вали като в забавен каданс видя как изражението на граничаря се промени от любопитство през неодобрение до тревога. После човекът изпадна в паника. Макар да не беше на пътя на вана, той направи три стъпки назад и се залепи на стената.

Вали нададе вик — наполовина плач, наполовина неподправен ужас.

Ванът удари бариерата с трясък на изкривен метал. Ударът захвърли Вали върху волана, който болезнено се заби в ребрата му. Той не го беше очаквал. Внезапно му стана трудно да диша. Но дървената бариера се беше счупила с пукане като шум от изстрел и ванът продължи напред, а скоростта му беше съвсем леко намалена от сблъсъка.

Вали мина на първа скорост и забърза. И двете машини пред него бяха спрели за проверка, така че пътят към изхода беше чист. Хората в двора, трима граничари и двамата шофьори, се обърнаха да видят какъв е този шум. Фрамото набра скорост.

Вали изведнъж бе обзет от самоувереност. Щеше да успее! После един от граничарите, който притежаваше повече ум от средното, приклекна и прицели автомата си.

Беше точно на пътя на Вали към изхода. В миг Вали осъзна, че ще мине съвсем близо до него. Със сигурност щеше да бъде застрелян.

Без да се замисля, той завъртя волана и тръгна право към граничаря.

Той изстреля един откос. Предното стъкло се натроши, но за свое изумление, Вали не беше улучен. После се озова почти върху човека. Внезапно го връхлетя ужасът, че ще мине с колата през тялото на жив човек, и отново завъртя волана, за да го избегне. Но беше твърде късно и предницата на вана удари граничаря с противен звук и го събори на земята.

— Не! — изкрещя Вали. Ванът се олюля, когато предното му дясно колело мина върху мъжа. — О, Боже! — изплака Вали. Никога не беше искал да нарани никого.

Ванът забави, а Вали потъна в отчаяние. Искаше да изскочи навън, да провери дали граничарят е жив и да му помогне. После отново започна стрелба и той осъзна, че сега ще го убият, ако могат. Чу как зад гърба му куршумите улучват метал.