Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Вали се учеше от Джо, нищо че онзи беше идиот. Джо се стараеше оркестърът да е достатъчно шумен, та да не могат да не му обърнат внимание, но не прекалено шумен, за да не се оплакват хората, че не могат да разговарят. Даваше на всеки оркестрант по едно солово изпълнение и всички бяха доволни. Винаги започваше с някое известно парче и обичаше да завършва, когато дансингът е претъпкан. Така хората искаха още.

Вали не знаеше какво крие бъдещето, но знаеше какво иска той. Щеше да стане музикант, да има своя група — популярна и прочута; и щеше да свири рок. Може би комунистите щяха да смекчат отношението си към американската култура и да позволят попгрупите. Може би комунизмът щеше да падне. А в най-добрия случай Вали щеше да намери начин да иде в Америка.

Но всичко това беше далеч. Точно сега амбицията му беше Близнаците Бобси да спечелят достатъчно популярност, че двамата с Каролин да станат професионални музиканти.

Музикантите на Джо надойдоха, докато Вали нареждаше барабаните, и започнаха да свирят точно в седем.

Комунистите имаха двойствено отношение към джаза. Отнасяха се с подозрение към всичко американско, но пък нацистите бяха забранявали джаза. Значи той беше антифашистки. Оркестърът на Джо нямаше вокалист и така нямаше проблеми с текстове на песни, които хвалят буржоазни ценности като „Цилиндър, бяла папийонка и фрак“ или „Обаждам се в Риц“.

Каролин пристигна минута по-късно и присъствието й озари мърлявите кулиси със светлина като от свещ, окъпа сивите стени в розово, а мрачните ъгълчета изчезнаха в сенките.

За пръв път в живота на Вали имаше нещо, което беше важно колкото музиката. И по-рано беше имал приятелки, всъщност не му се налагаше много да се старае за това. И обикновено бяха готови да правят секс с него, затова за Вали сексът не беше непостижима мечта, както беше за повечето му съученици. Но никога не беше изпитвал нещо подобно на всепоглъщащата любов и страст, които изпитваше към Каролин.

— Ние мислим еднакво, даже понякога говорим еднакво — казваше той на баба Мод.

— А, сродни души — отговаряше му тя.

Вали и Каролин можеха да разговарят за секса така свободно, както разговаряха за музиката, доверяваха си какво харесват и какво не, макар онова, което Каролин да не харесваше, не беше много.

Оркестърът щеше да свири още час. Вали и Каролин се качиха отзад във вана на Джо и легнаха. Колата се превърна в будоар, възглавниците на Джо станаха кадифен диван, а Каролин — омайна одалиска, която разтваряше робата си и предлагаше тялото си на целувките на Вали.

Бяха пробвали секс с презерватив, но и на двамата не им хареса. Понякога го правеха без презерватив и Вали се отдръпваше в последния момент, но Каролин каза, че така не е съвсем безопасно. Тази вечер използваха ръцете си. След като Вали се изпразни в кърпичката й, тя му показа как да я задоволи, направлявайки пръстите му, и свърши с кратко: „О!“. То прозвуча повече като изненада.

— Сексът с някого, когото обичаш, е второто най-хубаво нещо в света — беше казвала баба Мод на Вали. Някак си бабата можеше да казва неща, които майката не можеше.

— Ако това е второто, кое е първото? — попита Вали.

— Да виждаш, че децата ти са щастливи.

— Аз пък си мислех, че ще кажеш „да свириш рагтайм“ — подхвърли Вали и баба се разсмя.

Както винаги, Вали и Каролин минаха от секса към музиката без прекъсване, все едно двете бяха неразделни. Вали научи Каролин на нова песен. В стаята си той имаше радио и слушаше американските радиостанции, които излъчваха от Западен Берлин, затова знаеше всички популярни парчета. Песента се казваше „Ако имах чук“ и беше хит за американското трио Питър, Пол и Мери. Ритъмът беше завладяващ и Вали беше сигурен, че публиката много ще я хареса.

Каролин имаше съмнения за текста, който споменаваше справедливост и свобода.

— В Америка наричат Питър Сийгър комунист заради този текст! — каза Вали. — Мисля, че той дразни насилниците навсякъде.

— И това с какво ни помага? — попита Каролин с присъщата си неумолима практичност.

— Тук никой няма да разбере английските думи.

— Добре — неохотно се предаде Каролин. — И без това трябва да спра да го правя.

Вали беше потресен.

— Какво искаш да кажеш?

Тя изглеждаше мрачна. Запазила е лошата новина, за да не разваля удоволствието от секса, разбра той. Каролин притежаваше впечатляващ самоконтрол.

— Баща ми беше на разпит в ЩАЗИ.

Бащата на Каролин беше началник на автогара. Видимо не се интересуваше от политика и беше странно тайната полиция да се занимава с него.