Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Така и трябва!

— И какво става, ако Лейбъристката партия спечели следващите общи избори? Представи си, че стана министър на външните работи. Може да ми се наложи да ида в Белия дом и да търся от президента Кенеди подкрепа за нещо, което лейбъристкото правителство иска да направи, например резолюция на ООН срещу расовата дискриминация в Южна Африка. Кенеди може да си спомни как съм го обидил и да ми каже да се разкарам.

— Все пак би трябвало да го направиш — настоя Иви.

— Да наречеш някого подпалвач на войни обикновено не помага. Ако смятах, че това ще реши сегашната криза, щях да го направя. Но това е карта, която можеш да изиграеш само веднъж. И аз предпочитам да го направя, когато имам печеливша ръка.

Джаспър смяташе Лойд за практичен политик. Одобряваше това.

Иви обаче мислеше обратното.

— Вярвам, че хората трябва да се изправят и да говорят истината — каза тя.

Лойд се усмихна.

— Гордея се, че имам такава дъщеря. Надявам се цял живот да се придържаш към тази вяра. Сега обаче трябва да ида да обясня сегашната криза на поддръжниците си в „Ийст Енд“.

— Довиждане, деца. Ще се видим по-късно — каза Дейзи.

Двамата излязоха.

— Кой излезе победител в спора? — попита Иви.

„Баща ти, и то с лекота“, помисли Джаспър, но не го каза.

Джордж се върна в центъра на Вашингтон силно разтревожен. Всички работеха с убеждението, че една инвазия в Куба непременно ще успее. Ракетите ФРОГ променяха всичко. Американските войски щяха да се изправят срещу ядрено оръжие на бойното поле. Навярно и така щяха да надделеят, но войната щеше да е по-тежка и да вземе повече жертви, а изходът вече не беше предрешен.

Слезе от таксито пред Белия дом и се отби в пресслужбата. Мария беше на бюрото си. Джордж се зарадва да види, че тя изглежда много по-добре, отколкото преди три дни.

— Добре съм, благодаря ти — каза тя в отговор на въпроса му. Малка част от бремето на тревогите падна от сърцето му, но по-голямата остана да му тежи. Мария се възстановяваше физически, но той не знаеше колко е навредила на душата й тайната любовна история.

Не можеше да й задава по-интимни въпроси, защото Мария имаше компания. С нея беше чернокож младеж в сако от туид.

— Запознай се с Леополд Монтгомъри. Работи в „Ройтерс“. Дойде да вземе съобщението за печата.

— Наричай ме Лий — каза младежът.

— Май няма много цветнокожи репортери, които да отразяват Вашингтон.

— Само аз съм — отговори Лий.

— Джордж Джейкс работи с Боби Кенеди — каза Мария.

Лий изведнъж се заинтригува повече.

— Що за човек е той?

— Работата е страхотна — каза Джордж, отклонявайки въпроса. — Преди всичко съветвам по гражданските права. Предприемаме правни действия срещу южните щати, които пречат на негрите да гласуват.

— Но ни трябва закон за гражданските права.

— Ти го каза, братко — Джордж се обърна към Мария: — Не мога да остана. Радвам се, че се чувстваш по-добре.

— Ще повървя с теб, ако отиваш в министерството — каза Лий.

Джордж избягваше компанията на новинари, но към Лий изпитваше другарски чувства, понеже човекът се опитваше да се справи в белия Вашингтон също като него, затова отговори:

— Добре.

— Благодаря, че се отби, Лий — рече Мария. — Моля, обади ми се, ако имаш нужда от изясняване на нещо по това съобщение.

— Разбира се.

Джордж и Лий излязоха и тръгнаха по Пенсилвания авеню.

— Какво пише в съобщението? — попита Джордж.

— Макар че корабите са обърнали курса, Съветите продължават да строят ракетни площадки в Куба и го правят с най-голяма бързина.

Джордж се замисли за снимките от въздушното разузнаване, които беше видял току-що. Изкушаваше се да разкаже на Лий за тях. Щеше да му е приятно да даде едно рамо на млад чернокож репортер. Но това щеше да е пробив в сигурността и Джордж устоя на порива.

— Май е така — рече той неангажиращо.

— Правителството като че не прави нищо — продължи Лий.

— Какво искаш да кажеш?

— Карантината явно не е ефикасна, а президентът не прави нищо друго. Джордж се докачи. Той беше част от правителството, макар и дребна, и се чувстваше несправедливо обвинен.

— В телевизионното обръщение в понеделник президентът каза, че карантината е само началото.

— Значи ще има по-нататъшни действия?

— Очевидно това имаше предвид.

— Но какво ще направи?

Джордж се усмихна, разбирайки, че Лий се мъчи да измъкне информация от него.

— Погледни натам — каза той.