Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Корабът Джоузеф П. Кенеди сигнализира на Марукла по изгрев.

Кенеди беше 2 400-тонен разрушител, въоръжен с осем ракети, противоподводна ракетна установка, шест торпеда и двойка 127-милиметрови оръдия. Имаше и възможност да изстрелва ядрени подводни бомби.

Марукла веднага спря двигателите и Джордж задиша по-леко.

Кенеди свали лодка и шестима души отидоха на Марукла. Морето беше неспокойно, но екипажът на Марукла надлежно спусна въжена стълба. Въпреки това вълнението затрудняваше качването на борда. Офицерът не искаше да изглежда смешен, падайки във водата, но най-сетне рискува, скочи към стълбата и се качи на кораба. Хората му го последваха.

Гръцкият екипаж им предложи кафе.

С удоволствие отвориха люковете, та американците да инспектират товара им, който отговаряше на обявеното. Имаше миг на напрежение, когато американците настояха да бъде отворен сандък с надпис „Изследователска апаратура“, но се оказа, че вътре има лабораторни инструменти, не по-сложни от тези, които човек може да намери в някоя гимназия.

Американците си тръгнаха и Марукла продължи по пътя си към Хавана.

Джордж съобщи добрите новини на Боби Кенеди и скочи в едно такси.

Каза на шофьора да го откара до ъгъла на „Пета“ и „К“ улици, в един от най-лошите квартали на града. Тук, над автомобилен салон, се помещаваше Националният център по интерпретиране на фотографии на ЦРУ. Джордж искаше да разбере това изкуство и беше помолил за специален инструктаж. Понеже работеше за Боби, желанието му беше изпълнено. Мина по осеяния с бирени бутилки тротоар, влезе в сградата и мина охраняваната въртяща се преграда. После го придружиха до четвъртия етаж.

Наоколо го разведе сивокос интерпретатор на снимки на име Клод Хенри, който беше научил занаята по време на Втората световна война, анализирайки въздушни снимки на нанесените от бомбите щети в Германия.

Клод каза на Джордж:

— Вчера от флота пратиха над Куба самолети Крусейдър, затова сега имаме фотоси от малка височина, които са по-лесни за тълкуване.

На Джордж не му се стори лесно. Снимките, накачени в стаята на Клод, му приличаха на абстрактно изкуство, безсмислени форми без ред.

— Това е съветска военна база — обяви Клод и посочи една снимка.

— Как разбрахте?

— Това е футболно игрище. Кубинските войници не играят футбол. Ако това беше кубинска база, щеше да има ромбовидно бейзболно игрище.

Джордж кимна. „Умно“, рече си той.

— Ето колона танкове Т-54.

На Джордж му изглеждаха като тъмни квадрати.

— Тези палатки са заслони за ракети — продължи Клод. — Според нашите специалисти по палатките.

— Специалисти по палатките?

— Да. Аз самият всъщност съм специалист по сандъците. Написах наръчника на ЦРУ по сандъците.

— Не се шегувате, нали — засмя се Джордж.

— Когато Съветите превозват много големи товари, например бойни самолети, трябва да ги държат на палубата. Прикриват ги, като ги слагат в сандъците. Но ние обикновено разбираме размерите. А един МиГ-15 е с различни размери от МиГ-21.

— Кажете ми нещо. Съветите разполагат ли с такива специалисти?

— Не мислим така. Преценете сам. Свалиха един Ю-2, затова знаят, че разполагаме със самолети с камери, които летят на голяма височина. Въпреки това си въобразяваха, че могат да пратят ракети в Куба, без ние да разберем. Продължаваха да отричат съществуването на ракетите до вчера, когато им показахме снимките. И така, знаят за шпионските самолети и за камерите, но досега не знаеха, че можем да видим ракетите им от стратосферата. Това ме кара да мисля, че изостават от нас във фотоинтерпретацията.

— Звучи ми правилно.

— Но ето го и голямото откритие от снощи — Клод посочи някакъв обект с вертикални стабилизатори на една от снимките. — До час шефът ми ще осведоми президента за това. Дълго е десет метра и половина. Наричаме го ФРОГ — ракета с малък обсег, тактическа.

— Значи ще бъде използвана срещу американските войски, ако нападнем Куба.

— Да. И може да носи ядрена бойна глава.

— Мамицата му.

— Вероятно същото ще каже и президентът Кенеди — прецени Клод.

В кухнята в дома на улица „Грейт Питър“ радиото беше включено в петък вечерта. По цял свят хората държаха радиоприемниците включени и със страх чакаха новините.

Кухнята беше голяма, с дълга маса от рендосани чамови дъски по средата. Джаспър Мъри препичаше филийки и четеше вестниците. Лойд и Дейзи Уилямс получаваха всички лондонски вестници, както и някои от континента. Основният интерес на Лойд като член на парламента бяха външните работи и това оставаше неизменно още от участието му в испанската гражданска война. Джаспър преглеждаше страниците в търсене на някакво основание за надежда.