Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Утре, събота, в Лондон щеше да се проведе протестен марш. Ако Лондон съществуваше на сутринта. Джаспър щеше да присъства като репортер на Сейнт Джулиънс Нюз, студентския вестник. Всъщност той не обичаше да прави новинарски репортажи — предпочиташе статиите, защото бяха по-дълги и смислени и писането можеше да е по-стилно. Надяваше се някой ден да работи за списание или даже за телевизия.

Но първо искаше да стане редактор на Сейнт Джулиънс Нюз. Постът вървеше с малка заплата и свободна от учение година. Беше много желан, защото на практика гарантираше добра работа в журналистиката след дипломирането. Джаспър беше кандидатствал за редактор, но Сам Кейкбред го победи. Името Кейкбред беше прочуто в британската журналистика: бащата на Сам беше заместник-редактор на Таймс, а чичо му беше много обичан радиокоментатор. Сам имаше по-малка сестра в Сейнт Джулиънс Колидж, която беше карала стаж в списание Вог. Джаспър подозираше, че Сам е спечелил работата заради името, а не заради качествата си.

Но в Британия никога не беше достатъчно да си способен. Дядото на Джаспър беше генерал и баща му беше поел по пътя на подобна кариера, докато не направи грешката да се ожени за еврейско момиче. В резултат не стигна до по-висок чин от полковник. Британското общество никога не прощаваше на хора, които нарушаваха правилата. Джаспър беше чувал, че в Съединените щати е различно.

В кухнята с Джаспър беше и Иви Уилямс. Седеше на масата и правеше плакат с надпис: ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ КУБА.

Иви вече не изпитваше ученическа любов към Джаспър. Той беше облекчен. Иви беше на шестнадесет — красива с някаква бледа безплътна красота, но беше твърде сериозна и самовглъбена за неговия вкус. Всеки, който излизаше с нея, трябваше да споделя страстната й отдаденост към най-разнообразни кампании срещу жестокостта и несправедливостта, от апартейда в Южна Африка до експериментите с животни. Джаспър не беше отдаден на нищо и затова предпочиташе момичета като пакостливата Бийп Дюър, която още на тринадесет години вкарваше език в устата му и се триеше в еректиралия му пенис.

Джаспър гледаше как Иви изрисува вътре в О-то на ДОЛУ символа на Кампанията за ядрено разоръжаване.

— Значи твоят плакат подкрепя две идеалистични каузи на цената на една! — установи Джаспър.

— Нищо идеалистично няма тук — остро отвърна тя. — Ако довечера избухне война, знаеш ли коя ще е първата цел на съветските ядрени бомби? Британия. Защото ние имаме ядрени оръжия, които те трябва да елиминират, преди да нападнат Съединените щати. Няма да бомбардират Норвегия или Португалия, или коя да е държава с достатъчно здрав разум да страни от ядрената надпревара. Всеки, който разсъждава логично за отбраната на нашата страна, знае, че ядрените оръжия не ни защитават — те ни поставят в опасност.

Джаспър нямаше намерението забележката му да се приема сериозно, но Иви приемаше всичко сериозно.

Четиринадесетгодишният й брат Дейв също беше на масата и изработваше малки кубински знаменца. Използва шаблон, за да нанесе ивиците върху плътна хартия, а сега закрепваше листовете на малки летвички, изрязани от шперплат, с взет назаем телбод. Джаспър презираше привилегирования живот на Дейв, който имаше богати и свободомислещи родители, но много се стараеше да се държи приветливо.

— Колко знаменца правиш? — попита той.

— Триста и шестдесет.

— Предполагам, че бройката не е случайна.

— Ако не измрем всички тази нощ, ще ги продам утре на демонстрацията за шест пенса парчето. Триста и шестдесет по шест пенса са сто и осемдесет шилинга, или девет лири, колкото струва усилвателят за китара, който искам да си купя.

Дейв имаше нюх за бизнес. Джаспър си спомни неговия щанд за безалкохолни напитки, обслужван от хлапета, които работеха с огромна бързина, понеже Дейв им плащаше процент. Но Дейв се справяше зле с уроците и беше на последно или почти на последно място по всички учебни предмети. Това довеждаше баща му до лудост, понеже във всичко останало Дейв беше умен. Лойд обвиняваше сина си в мързел, но според Джаспър нещата бяха по-сложни. На Дейв му беше трудно да прочете каквото и да е. Пишеше ужасно, с много грешки и даже обръщаше някои букви. Напомняше на Джаспър за най-добрия му приятел в училище, който не беше способен да изпее училищната песен и му беше трудно да чуе разликата между собственото си мучене и мелодията, която пееха другите момчета. По същия начин на Дейв му се налагаше да се съсредоточи, за да види разликата между д и б. Копнееше да изпълни очакванията на преуспелите си родители, но никога не смогваше.