Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Вчера видях Грег — каза той.

— И как е?

— Както винаги… Само дето ми каза, че аз съм най-хубавото нещо, което някога му се е случвало.

— Хм! — презрително отвърна Джаки. — И поради каква причина?

— Искаше да знам колко се гордее с мен.

— Добре, добре. Останало е още добро в този мъж.

— Откога не си се виждала с Лев и Марга?

Джаки подозрително присви очи.

— Що за въпрос е това?

— Ти се разбираш добре с баба Марга.

— Защото тя те обича. Когато някой обича детето ти, това спечелва симпатиите ти. Сам ще откриеш, когато имаш деца.

— Не си я виждала от церемонията по завършването, преди повече от година.

— Вярно е.

— През почивните дни не работиш.

— Клубът е затворен в съботите и неделите. Когато беше малък, трябваше да почивам в събота и неделя, за да те гледам, като не си на училище.

— Първата дама е завела Каролин и Джон Младши в Глен Ора.

— Оу, и ти май си мислиш, че аз трябва да ида в провинциалната си къща във Вирджиния и да пояздя конете си няколко дни?

— Можеш да идеш при Марга и Лев в Бъфало.

— Да ида в Бъфало за почивните дни? — попита тя невярващо. — За Бога, дете! Ще прекарам цялата събота във влака за Бъфало и цялата неделя във влака насам.

— Можеш да идеш със самолет.

— Не мога да си го позволя.

— Ще ти купя билет.

— Боже милостиви. Мислиш, че руснаците ще ни ударят тези дни, нали?

— Никога не е било по-близо от сега. Иди в Бъфало.

Джаки допи кафето, после стана и отиде да измие чашата. След малко попита:

— А ти?

— Трябва да остана тук и да направя каквото мога, за да го предотвратя.

Джаки решително тръсна глава.

— Няма да ходя в Бъфало.

— Мамо, така много ще ми олекне на сърцето.

— Ако искаш да ти олекне на сърцето, моли се на Господа Бога.

— Нали знаеш какво казвали арабите? „Вярвай в Аллах, но вържи камилата“. Ще се моля, ако ти идеш в Бъфало.

— А откъде знаеш, че руснаците няма да ударят Бъфало?

— Не знам със сигурност. Но бих казал, че това е второстепенна мишена. И може да е вън от обсега на ракетите в Куба.

— Като за адвокат се представяш неубедително.

— Говоря сериозно, мамо.

— И аз говоря сериозно. Добър син си, тревожиш се за майка си. Но сега ме чуй. От шестнадесетгодишната си възраст аз съм отдала живота си единствено на това да те отгледам. Ако всичко, което съм направила, бъде заличено от ядрен удар, няма да искам да съм жива, за да го разбера. Оставам там, където си ти.

— Или и двамата ще оцелеем, или и двамата ще умрем.

— Бог дал, Бог взел — цитира Джаки. — Да се слави името Господне.

Според Володя, вуйчото на Димка, който работеше във военното разузнаване, Съединените щати имаха повече от двеста ядрени ракети, които могат да достигнат Съветския съюз. Володя казваше още, че според американците СССР има половината от този брой междуконтинентални ракети. Всъщност имаше точно четиридесет и две.

И някои от тях бяха остарели.

Когато Съединените щати не отговориха непосредствено на съветското компромисно предложение, Хрушчов предложи даже най-старите и несигурни ракети да се приведат в готовност за изстрелване.

В ранните часове на съботната сутрин Димка се обади в центъра за изпитване на ракети в Байконур в Казахстан. Военната база там разполагаше с две петмоторни Семьорки, остарели Р-7 от типа, който изведе Спутник в орбита преди пет години. Подготвяха ги за изстрелването на сонда до Марс.

Димка отложи експедицията до Марс. Семьорките се включиха в броя на четиридесет и двете съветски междуконтинентални ракети. Нужни бяха за Третата световна война.

Нареди на учените да сложат на двете ракети ядрени бойни глави и да ги заредят.

Подготовката за изстрелването щеше да отнеме двадесет часа. Семьорките ползваха нестабилно течно гориво и не можеха да се държат в готовност повече от ден. Щяха да бъдат използвани или през тези почивни дни, или никога.

Семьорките често избухваха при изстрелване. Ако не избухнеха обаче, можеха да стигнат до Чикаго.

На всяка щеше да бъде сложена 2,8 мегатонна бомба.

Ако едната успееше да достигне целта си, щеше да разруши всичко в радиус от над десет километра от центъра на Чикаго — от брега на езерото до Оус парк според атласа на Димка.

Когато се увери, че командващият офицер е разбрал заповедите му, Димка си легна.

Телефонът събуди Димка. Сърцето му блъскаше: започнала ли беше войната? Колко минути му оставаха да живее? Грабна слушалката. Беше Наталия. Както обикновено първа с новините, тя каза: