Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Всички първи страници са еднакво лоши — обяви той. Преструваше се на съкрушен, ала Димка знаеше, че изпитва тъкмо обратното. — Завръщането на нашите кораби се описва като унизително отстъпление от страна на Съветския съюз!

Като прегледа вестниците, разтворени на евтините модерни маси, Димка разбра, че Филипов никак не преувеличава.

Наталия скочи в защита на Хрушчов.

— Разбира се, че ще напишат това — контрира тя. — Всички тези вестници са собственост на капиталисти. Нима очаквате да хвалят мъдростта и сдържаността на нашия вожд? Толкова ли сте наивни?

— А Вие толкова ли сте наивна? Лондонският Таймс, италианският Кориере делла Сера и парижкият Монд — това са вестниците, които четат и на които вярват ръководителите на страните от Третия свят, а ние се надяваме да ги спечелим на наша страна.

Вярно беше. Колкото и да беше несправедливо, хората по света вярваха на капиталистическия печат повече, отколкото на комунистическия.

— Не можем да определяме външната си политика на основата на възможните реакции на западните вестници — отвърна Наталия.

— Предполагаше се, че тази операция е свръхсекретна — каза Филипов. — Но американците разбраха за нея. Всички знаем кой отговаряше за сигурността. — Имаше предвид Димка. — Защо този човек седи тук? Не трябва ли да бъде разследван?

— А може да е виновна сигурността на армията — каза Димка. Филипов работеше за министъра на отбраната. — Когато узнаем как се е разкрила тайната, тогава и ще можем да решим кой трябва да се разследва.

Знаеше, че това е слаб отговор, но все още нямаше представа какво се е объркало.

Филипов смени тактиката.

— На тазсутрешния Президиум КГБ ще съобщи, че американците силно са ускорили мобилизацията във Флорида. Железопътните линии са задръстени с влакове с танкове и артилерия. Хиподрумът в Халандейл е зает от Първа бронирана дивизия и хиляди войници спят на трибуните. Фабриките за боеприпаси работят денонощно и произвеждат патрони, за да могат техните самолети да покосяват съветските и кубинските войски. Бомби с напалм…

— Това също се очакваше — прекъсна го Наталия.

— Но какво ще правим ние, когато те нахлуят в Куба? — продължи Филипов. — Ако отговорим само с конвенционални оръжия, не можем да победим: американците са твърде силни. Ще отговорим ли с ядрени оръжия? Президентът Кенеди заяви, че ако от Куба бъде изстреляна и една ядрена ракета, той ще бомбардира Съветския съюз.

— Не може да го е казал сериозно — възрази Наталия.

— Четете докладите на разузнаването на Червената армия. И в момента американските бомбардировачи обикалят около нас! — Филипов посочи тавана, все едно, ако погледнеха нагоре, можеха да видят самолетите. — Имаме само два възможни изхода: международно унижение, ако имаме късмет, и ядрена смърт, ако нямаме.

Наталия млъкна. Никой около масата нямаше отговор на това.

Освен Димка.

— Другарят Хрушчов има решение — обяви той.

Всички го погледнаха изненадано.

— На днешното заседание — продължи той — другарят Хрушчов смята да направи предложение на Съединените щати. — Настана мъртва тишина. — Ние ще демонтираме нашите ракети в Куба…

Беше прекъснат от реакциите на всички около масата — от шумно поемане на въздух, от изненада до възгласи на негодувание. Той вдигна ръка за тишина.

— Ние ще демонтираме нашите ракети в замяна на гаранция за онова, което сме искали през цялото време. Американците трябва да обещаят да не нападат Куба.

Трябваше им малко време да смелят това.

Наталия разбра най-бързо.

— Това е блестящо — каза тя. — Как може Кенеди да откаже? Така би признал намеренията си да нахлуе в една бедна страна от Третия свят. Цял свят ще го заклейми като колониалист. И той ще докаже правотата на нашето мнение, че Куба има нужда от ядрени ракети, за да се защитава. — Тя беше най-умна от всички тук, а също и най-хубава.

— Но ако Кенеди приеме, ще трябва да си приберем ракетите — каза Филипов.

— Това няма вече да е необходимо! — отвърна Наталия. — Кубинската революция ще е в безопасност.

Димка виждаше, че Филипов иска да спори, но не може. Хрушчов беше вкарал Съветския съюз в затруднение, но беше измислил и как да се измъкнат с чест.

Когато срещата свърши, Димка най-сетне успя да хване Наталия.

— Трябва ни минута да обсъдим точната формулировка на предложението на Хрушчов до Кенеди — каза той.

Оттеглиха се в един ъгъл и седнаха. Димка зяпаше предницата на роклята й и си припомняше малките й гърди с щръкналите зърна.