Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Знаете ли колко голяма е Куба от единия до другия край? — попита Джордж.

— Какво сега, това да не Ви е някаква викторина? — презрително отвърна шофьорът.

Джордж сви рамене и не каза нищо повече. Напоследък избягваше политически разговори с външни хора. Обикновено те имаха лесни отговори: да пратим всички мексиканци у дома, да вкараме Ангелите на ада в армията, да кастрираме обратните. Колкото по-невежи бяха, толкова по-твърди бяха убежденията им.

„Джорджтаун“ беше само на няколко минути, но пътуването му се стори дълго. Джордж си въобразяваше как Мария е паднала на пода или лежи в леглото на прага на смъртта, или е в кома.

Адресът, който Нели даде, се оказа елегантна стара къща, разделена на малки апартаменти. Мария не отговори на позвъняването отдолу, но едно чернокожо момиче, което изглеждаше като студентка, пусна Джордж в сградата и му показа стаята на Мария.

Тя дойде на вратата по халат. Определено изглеждаше болна. Лицето й беше безкръвно, а изразът — отнесен. Не каза „Влез“, но се отмести, оставяйки вратата отворена, и той влезе. „Поне може да се движи“, рече си Джордж с облекчение; опасявал се беше от по-лошо.

Жилището беше малко — една стая с кухничка. Той предположи, че ползва общата баня по-нататък по коридора.

Огледа я продължително. Болеше го да я вижда така, не само болна, но и нещастна. Копнееше да я прегърне, но знаеше, че тя няма да го приеме добре.

— Мария, какво става? Изглеждаш ужасно.

— Просто женски проблеми, това е всичко.

Обикновено този израз се отнасяше до менструацията, но Джордж беше съвсем сигурен, че е нещо друго.

— Нека ти направя кафе или чай — предложи той. Свали си палтото.

— Не, благодаря.

Реши все пак да направи, само за да й покаже, че го е грижа. Но после погледна стола, на който тя се канеше да седне, и видя, че е изцапан с кръв.

Мария го видя в същия миг, изчерви се и промълви:

— О, по дяволите.

Джордж знаеше малко за женското тяло. През ума му минаха няколко възможности.

— Мария, ти пометна ли?

— Не — отговори тя безизразно. После се поколеба.

Джордж чакаше търпеливо.

— Аборт — каза тя най-сетне.

— Горкичката — грабна една кърпа от кухнята, сгъна я и я сложи върху кървавото петно. — Седни тук засега. Почивай си.

Погледна етажерката над хладилника и видя пакет жасминов чай. Предположи, че го харесва и сложи да се грее вода. Не каза нищо повече, докато не приготви чая.

Законите за аборта бяха различни в отделните щати. Джордж знаеше, че в окръг Колумбия абортът е разрешен в интерес на здравето на майката. Много лекари тълкуваха това свободно и включваха здравето и общото състояние на жената. На практика всеки с пари можеше да намери лекар, който е готов да направи аборт.

Макар да беше казала, че не иска чай, Мария взе чашата.

Джордж седна срещу нея с чаша за себе си.

— Тайният ти любовник. Предполагам, че той е бащата.

Тя кимна.

— Благодаря за чая. Разбирам, че Третата световна война още не е започнала, иначе нямаше да си тук.

— Съветите обърнаха корабите си, затова опасността от сблъсък по море намаля. Но кубинците все още имат ядрени ракети, насочени срещу нас.

Мария изглеждаше твърде потисната, за да я е грижа.

— Той няма да се ожени за теб — каза Джордж.

— Не.

— Защото вече е женен?

Мария не отговори.

— Затова ти е намерил лекар и е платил сметката.

Тя кимна.

Джордж мислеше, че това е достойно за презрение, но реши, че ако го каже, Мария ще го изхвърли, задето е обидил мъжа, когото обича. Като се мъчеше да овладее гнева си, Джордж попита:

— Къде е той сега?

— Ще се обади — тя погледна часовника. — Сигурно скоро.

Джордж реши да не задава повече въпроси. Нелюбезно щеше да бъде да я разпитва. И тя нямаше нужда да й се казва колко глупаво е постъпила. От какво имаше нужда? Реши да попита.

— Трябва ли ти нещо? Мога ли да направя нещо за теб?

Мария заплака. Между хлипанията каза:

— Едва те познавам! Как така ти си единственият ми истински приятел в целия град?

Джордж знаеше отговора. Тя имаше тайна, която не искаше да сподели. Затова беше трудно други да станат близки с нея.

— Имам късмет, че си толкова мил — продължи тя.

Благодарността й го смути.

— Боли ли?

— Адски.

— Да повикам ли лекар?

— Не е толкова зле. Казаха ми да го очаквам.

— Имаш ли аспирин?

— Не.

— Защо да не изтичам да ти купя?

— Би ли го направил? Противно ми е да карам някого да изпълнява поръчки.