Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Не планираме да залавяме нито един кораб, който не напредва към Куба — отговори Макнамара.

Генерал Максуел Тейлър, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, вдигна един телефон и нареди:

— Свържете ме с Джордж Андерсън.

Адмирал Андерсън командваше военноморските операции и отговаряше за блокадата. След няколко секунди Тейлър заговори тихо.

Последва пауза. Всички се мъчеха да осъзнаят наученото и да разберат значението му. Отстъпваха ли Съветите?

— Трябва първо да проверим — каза президентът. — Как разбираме дали шест кораба обръщат едновременно? Генерале, какво казват от флота за този доклад?

Генерал Тейлър вдигна поглед и отговори:

— Три кораба определено се връщат.

— Поддържайте връзка с Есекс и им наредете да изчакат един час. Трябва да действаме бързо, защото прихващането ще е между десет и половина и единадесет.

Всички си погледнаха часовниците.

Десет и тридесет и две.

Джордж зърна лицето на Боби. Изглеждаше като човек, който се е отървал от смъртна присъда.

Непосредствената криза беше отминала, но през следващите няколко минути Джордж осъзна, че нищо не е решено. Докато Съветите очевидно действаха за избягването на сблъсък по море, ядрените им ракети си оставаха в Куба. Часовникът беше върнат с един час назад, но продължаваше да тиктака.

ЕксКом обсъди Германия. Президентът се боеше, че Хрушчов може да обяви блокада на Западен Берлин в отговор на американската блокада на Куба. И по този въпрос не можеха да направят нищо.

Срещата приключи. Не беше нужно Джордж да присъства на следващия ангажимент на Боби, затова си тръгна със Скип Дикерсън.

— Как е приятелката ти Мария? — попита той.

— Добре, струва ми се.

— Вчера бях в пресслужбата. Тя се беше обадила, че е болна.

Сърцето на Джордж прескочи. Изоставил беше всяка надежда за романтична връзка с нея, но новината, че е болна, го изпълни с паника. Той се свъси.

— Не знаех.

— Не е моя работа, Джордж, но Мария е свястно момиче и си мисля, че е добре някой да се отбие да види как е.

Джордж го стисна за ръката.

— Благодаря ти, че ми каза. Ти си добър приятел.

Служителите в Белия дом не казват, че са болни в разгара на Студената война, разсъди Джордж; не и ако не са сериозно болни. Тревогата му се задълбочи.

Изтича в пресслужбата. Столът на Мария беше празен. Нели Фордам, дружелюбната жена на съседното бюро, каза:

— Мария не е добре.

— Чух. Каза ли какъв е проблемът?

— Не.

Джордж се свъси.

— Питам се дали бих могъл да се измъкна за час и да я видя.

— Ще ми се да можете. И аз съм притеснена.

Джордж си погледна часовника. Сигурен беше, че Боби няма да има нужда от него до след обяд.

— Май ще успея. Тя живее в „Джорджтаун“, нали?

— Да, но се премести от старото си жилище.

— Защо?

— Каза, че съквартирантките й са прекалено шумни.

Това му се видя разумно. Другите момичета щяха отчаяно да се мъчат да узнаят кой е тайният любовник. Мария беше толкова решена да запази тайната, че се беше изнесла. Това показваше колко сериозно се отнася към този мъж.

Нели листеше ролодекса.

— Ще Ви запиша адреса.

— Благодаря.

Подаде му листа и попита:

— Вие сте Джорджи Джейкс, нали?

— Да — той се усмихна. — Но отдавна никой не ме е наричал Джорджи.

— Навремето познавах сенатор Пешков.

Това, че тя спомена Грег, означаваше почти сигурно, че знае, че той е баща на Джордж.

— Наистина ли? Откъде го познавахте?

— Излизахме заедно, ако искате да знаете истината. Но нищо не се получи. Как е той?

— Доста добре. Обядвам с него приблизително веднъж в месеца.

— Предполагам, че той така и не се ожени.

— Още не.

— А вече трябва да минава четиридесетте.

— Вярвам, че в живота му има дама.

— О, не се тревожете, не го преследвам. Взех това решение много отдавна. Все пак, пожелавам му всичко хубаво.

— Ще му предам. Сега скачам в такси и отивам да видя Мария.

— Благодаря Ви, Джорджи. Или би трябвало да кажа Джордж.

Джордж бързо излезе. Нели беше привлекателна жена и имаше добро сърце. Защо Грег не се беше оженил за нея? Може би му беше по-удобно да е ерген.

Таксиметровият шофьор попита Джордж:

— В Белия дом ли работите?

— Работя за Боби Кенеди. Юрист съм.

— Без майтап! — шофьорът не си направи труда да прикрие изненадата, че един негър може да е юрист на такава важна служба. — Кажете на Боби, че трябва да бомбардираме Куба, докато стане на прах. Това трябва да направим. Да ги затрием по дяволите.