Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Да тръгваме — каза Таня. — Пътят до Хавана е дълъг, а аз трябва да кажа на Димка, че този кораб е пристигнал. — В Москва бяха решили, че Александровск е достатъчно близо, за да стигне до пристанище, но Димка държеше на потвърждение.

Качиха се в Буика на Пас и излязоха от града. От двете страни на пътя се издигаха високи захарни тръстики. В небето се виеха лешояди, които търсеха тлъсти плъхове из нивите. В далечината високият комин на захарна фабрика стърчеше в небето като ракета. Равнинната централна част на Куба беше набраздена от единични железопътни линии, по които караха тръстиката от полето във фабриките. Където земята беше необработена, беше главно тропическа джунгла, огнени дървета, джакаранди и високи кралски палми; или остри шубраци, където пасеше добитъкът. Грациозните бели чапли, които вървяха след кравите, бяха единственото елегантно нещо в еднообразния пейзаж.

В Куба основното превозно средство все още бяха каруците, но с приближаването към Хавана пътищата се напълниха с военни камиони и автобуси, които караха запасняците към базите им. Кастро беше обявил пълна бойна готовност. Народът беше на бойна нога. При минаването на Буика на Пас войниците махаха и викаха: „Patria o muerte! Родина или смърт! Cuba si, yanqui no!“

В покрайнините на столицата Таня забеляза, че се е появил нов плакат, който вече покриваше всяка стена. Прост, в черно и бяло, той изобразяваше ръка, стиснала автомат, и думите A LAS ARMAS — НА ОРЪЖИЕ . Кастро наистина разбира от пропаганда, прецени Таня; за разлика от кремълските старци, чиято представа за лозунг беше „Да приложим решенията на двадесетия партиен конгрес!“.

Таня беше написала и шифровала съобщението си по-рано и сега трябваше само да попълни точния час на приставането на Александровск. Отнесе съобщението в съветското посолство и го даде на свързочника от КГБ, когото познаваше добре.

Димка щеше да си отдъхне, ала Таня продължаваше да се бои. Наистина ли беше добра новина, че Куба е получила още един товар ядрени оръжия? Нямаше ли кубинците — и самата тя — да са в по-голяма безопасност без тях?

Когато излезе, Таня попита Пас:

— Имаш ли други задължения за днес?

— Работата ми е да съм във връзка с теб.

— Но в тази криза…

— В тази криза нищо не е по-важно от ясната връзка с нашите съветски съюзници.

— Тогава да се разходим заедно по „Малекон“.

Отидоха с колата до морския бряг. Пас паркира пред хотел „Насионал“. Войниците разполагаха противовъздушно оръдие пред прочутия хотел.

Таня и Пас слязоха от колата и тръгнаха по променадата. Северният вятър гневно биеше морето и вълните се разбиваха в каменната стена, а експлозиите от водни капки засипваха променадата като дъжд. Това беше обичано място за разходки, но днес имаше повече хора от обичайното и те не бяха в настроение за развлечения. Трупаха се на групички, понякога разговаряха, ала повечето мълчаха. Не флиртуваха, не се шегуваха, не се перчеха с най-хубавите си дрехи. Всички гледаха в една посока, на север, към Съединените щати. Наблюдаваха за yanquis .

Таня и Пас ги погледаха малко. Тя усещаше със сърцето си, че инвазията предстои. Разрушители щяха да разцепят вълните; подводниците щяха да излязат на повърхността само на няколко метра оттук, а сивите самолети със синьо-белите звезди щяха да се появят от облаците, натоварени с бомби, които да хвърлят върху кубинците и техните съветски приятели.

Най-сетне Таня хвана Пас за ръка. Той леко я стисна. Таня погледна в дълбоките му кафяви очи.

— Мисля, че ще умрем — спокойно рече тя.

— Да.

— Искаш ли преди това да преспиш с мен?

— Да.

— Да идем ли в апартамента ми?

— Да.

Върнаха се в колата и стигнаха до една тясна улица в стария квартал, близо до катедралата, където Таня държеше жилище на горния етаж на една колониална сграда.

Първият и единствен любовник на Таня беше Пьотр Илоян, преподавател в нейния университет. Той обожаваше младото й тяло, гледаше гърдите й, докосваше кожата й, целуваше косите й, все едно никога не беше виждал подобно чудо. Пас беше на възрастта на Пьотр, но Таня бързо установи, че любенето с него ще е различно. Неговото тяло беше център на вниманието. Той се съблече бавно, все едно я дразнеше, после остана гол пред нея, за да й даде време да огледа съвършената му кожа и извивките на мускулите му. Таня беше щастлива да седи на края на леглото и да му се възхищава. Явно той се вълнуваше от това да се показва, понеже пенисът му вече се беше уголемил и беше почти в ерекция. Таня нямаше търпение да го докосне.