Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Когато усети, че всеки миг ще избухне, Димка опита да излезе, отблъсквайки главата й: Нина предпочиташе така. Но Наталия издаде някакъв звук на недоволство, после започна да трие и да смуче по-силно и той не можа да се овладее и се изпразни в устата й.

След малко го целуна. Димка усети вкуса на спермата си върху устните й. Не беше ли странно? Стори му се просто изпълнено с обич.

Наталия свали джинсите и бельото си и Димка разбра, че е негов ред да я задоволи. За щастие, Нина го беше научила на това.

Тук окосмението й беше къдраво и гъсто, като косите й. Димка зарови лице. Копнееше да й върне удоволствието, което тя му беше доставила. Наталия беше сложила ръце на главата му и леко го притискаше, за да покаже дали целувките му трябва да са по-леки или по-силни. Движеше хълбоците си нагоре-надолу, за да знае той къде да се съсредоточи. Тя беше едва втората жена, на която Димка го правеше, и той се наслаждаваше на вкуса и аромата й.

С Нина това беше само подготовка, но Наталия изненадващо скоро извика, първо притисна главата му по-силно, а после — сякаш удоволствието беше прекалено голямо — го отблъсна.

Полежаха един до друг, за да си поемат дъх. За Димка това беше съвършено ново преживяване и той умислено рече:

— Цялата работа със секса е много по-сложна, отколкото си мислех.

За негова изненада, Наталия се разсмя от сърце.

— Какво казах?

Тя се разсмя още по-силно и успя само да каже:

— Ох, Димка, обожавам те.

Таня видя, че Ла Исабела е град призрак. Някога оживено кубинско пристанище, градът беше тежко ударен от търговското ембарго на Айзенхауер. Намираше се на километри от всичко, обграден от солени блата и мангрови тресавища. По улиците вървяха мършави кози. В пристанището бяха закотвени няколко разнебитени рибарски лодки — и Александровск, съветски товарен кораб с водоизместимост 5 400 тона, натъпкан до фалшбордовете с ядрени бойни глави.

Корабът плаваше за Мариел. След като президентът Кенеди обяви блокадата, повечето съветски кораби се бяха върнали, но няколкото, които се намираха на часове от сушата, получиха заповед бързо да се насочат към най-близкото кубинско пристанище.

Таня и Пас наблюдаваха как корабът приближава дока под проливния дъжд. Противовъздушните оръдия на борда бяха скрити под намотани въжета.

Таня беше ужасена. Нямаше представа какво ще се случи. Всички усилия на брат й да опази тайната до американските междинни избори се бяха провалили, а неприятностите за Димка заради това бяха най-малката й грижа. Очевидно блокадата беше само първи изстрел. Сега Кенеди трябваше да изглежда силен. А със силен Кенеди и с кубинци, които бранят скъпоценната си dignidad , всичко беше възможно — от американска инвазия до световна ядрена катастрофа.

Таня и Пас бяха станали по-близки. Разказали си бяха за детството, за семейството, за предишни любовници. Често се докосваха. Често се смееха. Но се въздържаха от роман. Таня се изкушаваше, но успяваше да устои. Идеята да прави секс с мъж просто защото е толкова красив, й се струваше нередна. Харесваше Пас, независимо от неговата dignidad , но не го обичаше. Навремето беше целувала мъже, които не обича, особено като студентка, но не беше правила секс с тях. Спала беше само с един мъж и го обичаше или поне така мислеше тогава. Но с Пас можеше и да преспи, дори само за да я прегръща някой, докато бомбите падат.

Най-големият от пристанищните складове беше опожарен.

— Питам се как ли е станало това — каза Таня и посочи.

— ЦРУ го подпали. Тук имаме много терористични нападения — обясни Пас.

Таня се огледа. Постройките до кея бяха празни и се рушаха. Повечето къщи бяха едноетажни дървени бараки. Дъждът се лееше по черните пътища. Американците можеха да вдигнат във въздуха цялото това място, без да навредят някак на режима на Кастро.

— Защо? — попита Таня.

Пас сви рамене.

— Лесна мишена е, тук на края на полуострова. Идват от Флорида с моторници, промъкват се на брега, взривяват нещо, застрелват един-двама невинни и се връщат в Америка. — После добави на английски: — Шибани страхливци.

Таня се чудеше всички правителства ли са еднакви. Братята Кенеди говореха за свобода и демокрация, но пращаха отвъд морето въоръжени банди, които тероризираха кубинците. Съветските комунисти говореха за освобождение на пролетариата, докато хвърляха в затвора или убиваха всеки несъгласен. Бяха пратили Василий в Сибир заради протеста му. Имаше ли някъде в света честен режим?