Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Мебелите се разпадаха, понеже бяха твърде ancien régime , та да се ползват в кабинетите на комисарите, макар според Димка подобни неща да можеха да се продадат за цяло състояние на аукционите на запад.

Имаше и легло с балдахин.

Завесите бяха пълни с прах, но избелялата синя кувертюра изглеждаше невредима. В леглото даже имаше дюшек и възглавници…

— Е, ето едно легло — обяви Димка.

— Май ще се наложи да си го поделим.

Тази мисъл беше хрумнала и на Димка, но той я пропъди. Понякога във фантазиите му хубави момичета небрежно му предлагаха да споделят леглото си с него, но никога наистина.

Досега.

А той искаше ли? Не беше женен за Нина, ала несъмнено тя искаше вярност, както и той определено очакваше същото от нея. От друга страна, Нина не беше тук, а Наталия беше.

— Предлагаш да спим заедно? — глуповато попита той.

— Само за да се топлим. Мога да ти се доверя, нали?

— Разбира се — отговори Димка. „Всичко е наред“, рече си той.

Наталия отмести старата кувертюра. Вдигна се прах и тя се разкиха. Чаршафите отдолу бяха пожълтели с годините, но бяха непокътнати.

— Молците не обичат памук — отбеляза тя.

— Не знаех.

Наталия си събу обувките. Пъхна се между чаршафите както си беше с джинси и пуловер. Потрепери и каза:

— Хайде. Не се срамувай.

Димка я зави с палтото си. После си развърза обувките и ги събу. Беше странно, но вълнуващо. Наталия искаше да спи с него, но без секс.

Нина никога не би повярвала.

А той все някъде трябваше да спи.

Свали си и вратовръзката и легна. Чаршафите бяха ледени. Прегърна Наталия. Тя сложи глава на рамото му и се притисна в него. Заради дебелия й пуловер и неговото палто не усещаше очертанията на тялото й, но въпреки това той се възбуди. Дори да го беше усетила, тя не го показа.

След няколко минути спряха да треперят и им стана по-топло. Лицето на Димка беше заровено в косите й, чупливи, гъсти и с мирис на лимонов сапун. Ръцете му бяха върху гърба й, но не усещаше кожата й под грапавия пуловер. Чувстваше дъха й върху шията си. Ритъмът на дишането й се промени, стана равен и плитък. Димка я целуна по темето, но тя не отговори.

Не можеше да разбере Наталия. Също като него, тя беше само сътрудничка, при това с не повече от три-четири години по-възрастна, но караше дванадесетгодишен прекрасно запазен Мерцедес. Обикновено се обличаше в традиционните за Кремъл зле ушити дрехи, обаче носеше скъп вносен парфюм. Беше чаровна до степен да флиртува, а се прибираше и готвеше вечеря за съпруга си.

Примамила беше Димка в леглото, после беше заспала.

Той беше сигурен, че няма да заспи, прегърнал топло момиче.

Но заспа.

Когато се събуди, навън още беше тъмно.

— Колко е часът? — промърмори Наталия.

Все още лежеше в прегръдките му. Той проточи шия да погледне часовника си — китката му беше зад лявото й рамо.

— Шест и половина.

— И още сме живи.

— Американците не ни бомбардираха.

— Още не.

— По-добре да ставаме — каза Димка и тутакси съжали за думите си. Хрушчов още нямаше да е буден. А и да беше, на Димка не му се искаше преждевременно да слага край на този приятен момент. Беше удивен, но щастлив. Защо, по дяволите, предложи да стават?

Наталия не беше готова.

— След минутка.

Приятна му беше мисълта, че й харесва да я прегръща.

Тогава тя го целуна по шията.

Възможно най-леко докосване на устните й върху кожата му, все едно от старите завеси беше полетял молец и го беше докоснал с крилца; не си го беше представял.

Наталия го беше целунала.

Той погали косите й.

Тя наклони глава и го погледна. Устата й беше леко отворена, плътните й устни бяха малко разделени и тя се усмихваше леко, сякаш беше приятно изненадана. Той все още се колебаеше да я целуне.

После Наталия каза:

— Днес вероятно ще ни бомбардират и ще изчезнем.

Затова Димка я целуна.

В миг целувката стана пламенна. Тя ухапа устната му и вкара език в устата му. Той я положи на гръб и пъхна ръце под торбестия пуловер. Тя бързо разкопча сутиена си. Гърдите й бяха приятно малки и твърди, с големи зърна, които вече щръкваха под пръстите му. Когато Димка ги засмука, тя остана без дъх от удоволствие.

Опита да събуе джинсите й, но тя имаше друга идея. Бутна го по гръб и трескаво разкопча панталоните му. Димка се боеше, че ще свърши веднага — според Нина, това често се случвало на мъжете — но не стана така. Наталия извади члена му. Почна да го гали с две ръце, притисна го в лицето си, целуна го, после го пое с уста.