Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— О, Боже мой — повтори Синди. — Значи ако Куба изстреля една ракета, това означава тотална ядрена война.

— Точно така — отговори Джордж, който беше присъствал на срещите, на които беше съставена тази реч.

Когато президентът каза: „Благодаря и лека нощ“, Джаки изключи телевизора и нападна Джордж.

— Какво ще стане с нас?

Той копнееше да я успокои, да я накара да се почувства в безопасност, но не можеше.

— Не знам, мамо.

— Карантината няма никакво значение за нищо, това го разбирам дори аз — каза Синди.

— Тя е просто подготовка.

— И какво следва?

— Не знаем.

— Джордж, кажи ми истината веднага — настоя Джаки. — Ще има ли война?

Джордж се поколеба. Ядрени оръжия се товареха на самолети и се разместваха из страната, за да има гаранция, че поне някое ще оцелее след един съветски първи удар. Планът за нахлуване в Куба беше поправен, а Държавният департамент пресяваше кандидатите да оглавят проамериканското правителство, което да управлява страната после. Стратегическото въздушно командване беше променило статуса си на ОТПОЛ 3 — Отбранително положение 3 с готовност да започне ядрена атака след петнадесет минути.

С натежало сърце, Джордж каза:

— Да, мамо, мисля, че ще има война.

В крайна сметка Президиумът нареди всички съветски кораби, натоварени с ракети, които още плаваха към Куба, да обърнат и да се отправят към дома.

Хрушчов смяташе, че така губи малко, а Димка беше съгласен с него. Куба вече имаше ядрени ракети; надали имаше значение колко са. Съветският съюз щеше да избегне конфронтацията в открито море и да твърди, че в настоящата криза е миротворческата сила — и да си запази ядрената база на деветдесет мили от САЩ.

Всички знаеха, че това не е краят. Двете свръхсили още не се бяха обърнали към основния въпрос — какво да се прави с ядрените оръжия, които вече бяха в Куба. За Кенеди всички възможности оставаха открити, а доколкото Димка схващаше, повечето водеха до война.

Хрушчов реши да не се прибира у дома тази нощ. Беше твърде опасно да се отдалечава дори на няколко минути с колата: ако войната започнеше, той трябваше да е тук, готов да взема мигновени решения.

До неговия грамаден кабинет имаше малка стая с удобен диван. Генералният секретар си легна там облечен. Повечето членове на Президиума взеха същото решение и водачите на втората по сила страна в света се оттеглиха в кабинетите си за неспокоен сън.

Димка имаше едно стайче по-нататък по коридора. В кабинета му нямаше диван — само корав стол, казионно бюро и шкаф за документи. Опитваше да измисли къде ще е най-малко неудобното място да положи глава, когато на вратата се почука и влезе Наталия. Донесе лек аромат, различен от всички съветски парфюми.

Димка осъзна, че тя е направила разумен избор с небрежното облекло: всички щяха да спят с дрехите.

— Харесва ми пуловерът ти.

— Нарича се Слопи Джо — тя използва английското название.

— Какво означава?

— Не знам, но ми харесва как звучи.

Той се засмя.

— Тъкмо се мъчех да измъдря къде да спя.

— И аз.

— От друга страна не съм сигурен, че ще мога да спя.

— Искаш да кажеш, със знанието, че може и да не се събудиш?

— Именно.

— И аз изпитвам същото.

Димка се замисли за миг. Дори да прекараше нощта в тревоги и буден, можеше поне да намери удобно място.

— Това е дворец и е празен — каза той. Подвоуми се и предложи: — Да го изследваме?

Не беше сигурен защо го каза. Подобно нещо би казал приятелят му Валентин, женкарят.

— Добре — съгласи се Наталия.

Димка си взе палтото, за да го ползва като одеяло.

Просторните спални и будоари на двореца бяха грозно разделени на кабинети за бюрократи и машинописки и бяха натъпкани с евтини чамови и пластмасови мебели. В няколко от по-големите стаи имаше тапицирани столове за най-важните хора, но нищо, на което да се спи. Димка взе да се замисля как да устрои легло на пода. После, в далечния край на крилото минаха по коридор, задръстен с кофи и парцали, и стигнаха до голяма зала, пълна с мебели.

Помещението беше неотоплено и дъхът им се превърна в бяла пара. Големите прозорци бяха замръзнали. Позлатените плафони и канделабри имаха отвори за свещи, всичките празни. Мъждивата светлина идеше от две голи крушки на изрисувания таван.

Складираните мебели сякаш бяха тук от времето на революцията. Имаше очукани маси с тънки крака, столове с гниеща брокатена тапицерия и резбовани библиотечни шкафове с празни етажерки.