Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Не би трябвало да мислим кога да ползваме ядрени оръжия — каза Косигин. — Стигнем ли дотам, значи сме се провалили катастрофално. Въпросът, който трябва да обсъдим, е следният: какви ходове можем да направим днес, за да гарантираме, че ситуацията няма да се влоши до ядрена война.

„Слава Богу“, рече си Димка, „най-сетне някой заговори разумно.“

— Предлагам — продължи Косигин — генерал Плиев да бъде овластен да защитава Куба с всички средства, освен с ядрени оръжия.

Малиновски имаше съмнения — боеше се, че американското разузнаване някак може да научи за тази заповед, но въпреки неговите резерви за голямо облекчение на Димка предложението се прие и съобщението беше изпратено. Опасността от ядрена катастрофа все още съществуваше, но поне Президиумът се съсредоточи върху това да избегне войната, а не да я води.

Не след дълго, Вера Плетнер надзърна в залата и кимна на Димка. Той се измъкна навън. В просторния коридор тя му подаде шест листа и тихо обясни:

— Това е речта на Кенеди.

Слава Богу! Димка си погледна часовника. Беше един и петнадесет, час и четиридесет и пет минути преди излизането на американския президент по телевизията.

— Как се сдобихме с това?

— Американското правителство любезно предостави на нашето посолство във Вашингтон копия, а във Външно министерство бързо преведоха речта.

Димка остана прав в коридора, сам с Вера, и започна бързо да чете.

„Правителството, както бе обещано, провеждаше най-подробно наблюдение на съветското военно струпване на остров Куба.“

Кенеди нарича Куба остров, забеляза Димка, все едно тя не е отделна държава.

„През изминалата седмица неоспоримо беше доказан фактът, че се подготвят редица площадки за офанзивни ракети на този несвободен остров.“

Доказан, учуди се Димка, как така доказан?

„Предназначението на тези бази не може да е друго, освен да дава възможността за нанасяне на ядрен удар в Западното полукълбо.“

Димка продължи да чете, но за негов гняв Кенеди не казваше как се е добрал до тази информация — дали от предатели или шпиони в Съветския съюз или Куба, или по някакъв друг начин. Все още не знаеше дали тази криза е по негова вина.

Кенеди се възползва от съветската потайност, която нарече измама. Справедливо, рече си Димка; в неговото положение и Хрушчов би отправил същото обвинение. Но какво щеше да направи американският президент? Димка пропусна няколко страници, докато стигна до важния параграф.

„Първо, за да се спре това офанзивно струпване, е започната строга карантина на цялата офанзивна военна техника, която пътува към Куба.“

„А“, каза си Димка, „блокада“. Блокадата беше в разрез с международното право, затова Кенеди я наричаше карантина, все едно се бори с някаква чума.

„Всички кораби от всички класове, които плават към Куба от коя да е държава или пристанище, ще бъдат връщани, ако пренасят товар нападателни оръжия.“

Димка веднага разбра, че това е само подготовка. Карантината нямаше да е от значение: повечето ракети вече бяха на място и бяха почти готови за изстрелване — и Кенеди със сигурност го знаеше, ако неговото разузнаване беше толкова добро, колкото изглеждаше. Блокадата беше символична.

Имаше и заплаха.

„Политиката на държавата ще е да смята всяка ядрена ракета, изстреляна от Куба срещу коя да е държава в Западното полукълбо, за нападение на Съветския съюз над Съединените щати, което изисква пълен ответен удар срещу Съветския съюз.“

Димка имаше чувството, че в стомаха му се е спуснало нещо студено и тежко. Заплахата беше ужасна. Кенеди нямаше да се главоболи да проверява дали ракетата е изстреляна от кубинците, или от Червената армия; за него беше все едно. Нито пък щеше да го е грижа за мишената. Ако удареха Чили, щеше да е същото като да ударят Ню Йорк.

Когато се изстреляше някоя от ракетите на Димка, САЩ щяха да превърнат Съветския съюз в радиоактивна пустиня.

Димка видя в мислите си познатата на всички картина — гъбата на атомната бомба, която в неговото въображение се издигаше над центъра на Москва; Кремъл, домът му и всички познати сгради лежаха в руини, а овъглени трупове плаваха като зловещ отпадък по отровените води на Москва река.

Друго изречение привлече погледа му.

„Трудно е да се уредят и дори да се обсъждат тези проблеми в атмосфера на сплашване.“

Лицемерието на американците остави Димка без дъх. Какво беше операция „Мангуста“, ако не сплашване?