Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Димка пристигна пръв, но скоро започнаха да се появяват членовете на Президиума и техните помощници. Никой не знаеше какво ще говори Кенеди. Евгений Филипов се появи с началника си, министъра на отбраната Родион Малиновски.

— Каква издънка — рече Филипов, неспособен да прикрие злорадството си. Димка не му обърна внимание.

Наталия дойде с външния министър, чернокосия и елегантен Андрей Громико. Преценила беше, че късният час позволява небрежно облекло и изглеждаше сладко с тесни американски джинси и свободен вълнен пуловер с голяма яка.

— Благодаря ти за предупреждението — прошепна Димка. — Наистина го оценявам.

Тя докосна ръката му.

— На твоя страна съм. Знаеш го.

Хрушчов дойде и откри срещата с думите:

— Вярвам, че телевизионното обръщение на Кенеди ще бъде за Куба.

Димка седеше до стената зад Хрушчов, готов да изпълнява поръчки.

На вожда можеше да потрябва папка, вестник или доклад; можеше да поиска чай, бира или сандвич. С Димка седяха още двама сътрудници на Хрушчов. Никой не знаеше отговорите на важните въпроси. Открили ли бяха американците ракетите? И ако беше така, то кой беше издал тайната? Бъдещето на света висеше на косъм, но Димка, донякъде за свой срам, също толкова се тревожеше за собственото си бъдеще.

Нетърпението го подлудяваше. Кенеди щеше да говори след четири часа. Дали Президиумът щеше да научи съдържанието на речта дотогава? За какво беше КГБ?

Министърът на отбраната Малиновски изглеждаше като застаряваща филмова звезда с правилните си черти и гъстата посребрена коса. Той твърдеше, че САЩ няма да нападнат Куба. Военното разузнаване имаше свои хора във Флорида. Там наистина се трупаха войски, но броят им в никакъв случай не беше достатъчен за инвазия, твърдеше той.

— Някакъв номер от предизборната кампания е — рече министърът. Според Димка той звучеше прекалено самоуверено.

Хрушчов също беше скептичен. Може и да беше вярно, че Кенеди не желае война с Куба, но свободен ли беше да действа по своя воля? Хрушчов вярваше, че американският президент е поне отчасти под контрола на Пентагона и на капиталисти и империалисти като фамилията Рокфелер.

— Трябва да разполагаме с резервен план, в случай че американците наистина нападнат — каза той. — Нашите войски трябва да са готови за всякаква ситуация.

Нареди десетминутна почивка, за да могат участниците да обмислят възможностите.

Димка беше ужасен от бързината, с която Президиумът започна да обсъжда войната. Планът съвсем не беше такъв! Когато Хрушчов реши да прати ракетите в Куба, намерението му не беше да предизвиква война. „Как стигнахме от там до тук“, питаше се отчаяно Димка.

Видя как Филипов и още неколцина са се скупчили в заплашителна групичка. Филипов пишеше нещо. Когато се събраха отново, Малиновски прочете проект на заповед до съветския командир в Куба, генерал Иса Плиев, с която му се позволяваше да използва „всички налични средства“ да защити Куба.

Димка искаше да каже: Да не сте се побъркали?

Хрушчов мислеше по същия начин.

— Така бихме дали на Плиев властта да започне ядрена война! — гневно каза той.

За облекчение на Димка, Анастас Микоян подкрепи Хрушчов. Вечният миротворец Микоян приличаше на адвокат в някой затънтен градец със спретнатия си мустак и оредялата коса. Но той беше човекът, който можеше да разубеди Хрушчов от изпълнението на най-неразумните му замисли. Сега той се противопостави на Малиновски. Микоян имаше допълнителен авторитет, понеже беше ходил в Куба малко след тамошната революция.

— А какво ще стане, ако предадем контрола над ракетите на Кастро? — попита Хрушчов.

Димка беше чувал началството да говори безумия, особено при хипотетични спорове, но тези думи бяха безотговорни дори по неговите стандарти. Какво си въобразяваше?

— Позволете да не се съглася — меко каза Микоян. — Американците знаят, че ние не искаме ядрена война, и докато ние контролираме оръжията, ще опитат да разрешат проблема чрез дипломация. Но на Кастро няма да имат вяра. Ако знаят, че неговият пръст е на спусъка, може да опитат да унищожат всички ракети в Куба с един масиран първи удар.

Хрушчов прие това, но не беше готов напълно да отпише ядрените оръжия.

— Това би означавало, че американците могат да си върнат Куба! — раздразнително отговори той.

В този момент заговори Алексей Косигин. Той беше най-близкият съюзник на Хрушчов, макар и с десет години по-млад. Рядката му коса беше оставила сив перчем на темето като нос на кораб. Лицето му беше червено като на пияч, но Димка го смяташе за най-умния човек в Кремъл.